Не е това положението

Повече от убедена съм, че това, което ще прочетете по-долу, не е разговорът в БСП. Повече от убедена съм, че т.нар. открито писмо на Георги Гергов до Корнелия Нинова не вълнува абсолютно никого в партията, освен него самия и 20-30 човека на "Позитано". Повече от убедена съм, че подмяната на типичната за партията свобода на вътрешната дискусия, с която тя с право се гордее, с подобни епистоларни словоблудия е улица без изход. В този тупик катастрофира СДС преди повече от 10 години. Превърна се в клика от изолирани, безплодни политици, лъжещи се и мразещи се, неспособни да предложат на избирателите си каквото и да било, освен взаимната си, но пък за сметка на това безусловна ненавист. И се спомина.
"Това е положението", чух вчера по коридорите на "Позитано". Не, не е това положението. Повече от убедена съм, че не такава съдба очаква БСП. Защото въпреки натруфените фрази и заоблените формулировки, изотдолу в писмото прозира нещо, което социалистът отхвърля органично. Егото. Желанието за лично отмъщение, за "ще ти кажа аз на тебе", "ще видиш ти", "ти ли, бе". В тази партия, за разлика от всички други, въпросът, който вълнува, е не ти колко си велик, а какво си направил, какво си дал, за какво си се преборил.
И въпреки всичко, нека читателите на ДУМА прочетат т.нар. открито писмо на "приятеля на истината". В него я няма неговата истина защо тъй пламенно настояваше в Изпълнителното бюро БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ, въпреки че темата за колаборация с ГЕРБ явно го боде. Няма я неговата истина защо именно на него се е обадил Бойко Борисов с офертата Корнелия Нинова да оглави парламента, въпреки че в бюрото говореше, че Бойко се е променил и много "е дръпнал" за тия години. Няма я неговата истина дори за отминалите току що кметски избори в неговото родно село Нивянин, нито за това дали и с какво е допринесъл за кампанията на БСП там.
Защо не е това положението ли? Защото тази партия ненавижда лицемерието.