Не на барута, да на знанието!

Като наближат избори, всички партии хукват да обясняват какъв важен приоритет са образованието и науката. Сетне взимат властта и започват поредните издевателства над тях. Убедена съм, че преди вота приказки и локуми не вършат работа, трябва конкретика, която да каже на хората какво точно ще се прави, какво ще се промени и за какво ще бъде битката. Да, битка е!
Тези дни разгледах подробно последните данни за действията в Евросъюза спрямо областите на знанието и се ужасих колко още по-дълбоко сме затънали в това отношение в последните две години. Доклади на Европарламента сочат, че инвестициите в образованието и науката, особено държавните, растат. А у нас... намаляват и отново сме на последните места. Според последните данни на Евростат, в ЕС за образованието държавите инвестират средно 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Швеция влага най-много публични средства - 6,9%. От тези пари средно 3,5% от БВП са за училищното образование, а 1,2% от БВП отиват за висшето образование. 

А къде е България? 

Тя инвестира от бюджета 4,1% от БВП за образованието - 3,3% за училищното образование и 0,8% за висшето. През 2024 г. процентите падат още по-ниско. България е на последно място по инвестиции за един студент като сума в евро - около три пъти по-ниски са от средните за ЕС. Нищо чудно, като се има предвид, че самият ни БВП е нисък - България е на последно място в ЕС по БВП на човек от населението. И нека разни властимащи не ни заблуждават с числата, защото имат изгода да ни поднасят не истинските публични разходи, а само данните от консолидираната фискална програма, в която са включени както държавните средства, така и парите от Европа и собствените приходи  на институти и висши училища. 
Ако погледнем към науката, трябва просто да се хванем за главата. Страните от общността влагат средно 2,2% от БВП за наука и развитие. Отрасълът се нарича именно така - “наука и развитие”, защото без наука развитие няма. Половината от тези средства в ЕС идват от държавните бюджети, другата половина - от бизнеса. В България държавата дава за наука... 0,24% от БВП, бизнесът - още 0,50% от БВП, общо 0,75%. Къде е 2,2, къде е 0,75! Пък за 2026 г. според тригодишния прогнозен план сумата ще падне още. 

Няма друга такава страна 

при това притежаваща доскоро световноизвестни научни школи и славеща се с високо квалифицирани и можещи учени. Стигнахме дотам, че нашите изследователи разчитат единствено на участие в европейски научни проекти, които са създадени за интересите и нуждите на други държави, не на България. Затова и нашите хуманитаристи нямат средства да издадат изследванията си на английски език, за разлика от тези в Северна Македония например, които заляха света с македонистки фалшификации. 

Да казвам ли, че има няколко европейски доклади и анализи, които категорично и изрично препоръчват страната ни да увеличи публичните си разходи за наука. Търпяхме дори унижението на наши изследователи Западът да отказва високо оценени проекти, защото държавата ни не показва, че може да поддържа научни екипи. Заради пословично ниските заплати в БАН младите учени или търсят поприще в чужбина, или се насочват към други дейности. Е, как БАН с нейния годишен бюджет от 172 млн. лв.  да се мери със сродните й академии и научни организации в Европа (СНРС във Франция например има от държавата годишен бюджет над 2 млрд. евро). Държавните висши училища пък по закон трябва да получават за наука пари в размер 10% от издръжката си, но никога досега това не е било спазено. Нали сме уж все европейци, що не чуваме какво ни казва ЕС? Или сме проевропейски настроени, само когато това отърва на личния интерес на някого, който има власт? 

Хайде стига, не се търпи повече!

Има и още един голям проблем, който всъщност предопределя липсата на държава в публичните дейности у нас. Общите публични разходи в държавите на ЕС в момента са средно 49,5% от БВП (във Франция са 57,3% от БВП). А в България са 38,9% от БВП! Разликата се изразява в милиарди евро. Знаете ли колко пари ще се освободят за образование и наука, за здравеопазване и социални разходи и пр., ако заделяме поне средния за общността процент публични разходи от бюджета? Само че в нашия Закон за публичните разходи е записано, че те не може да надвишават... 40% от БВП! Е, то бива фискална дисциплина, ама чак пък толкоз глупост не бива!
Има обаче още една нелепа подробност в цялата ни бюджетна политика. Разходите ни за отбрана и сигурност са доста по-високи от средните в ЕС! Вдигнати са специално до 4,3% от БВП пред 2022 г., когато средният показател за ЕС е бил 3%. Сетне процентът у нас става 3,7. 

Големи войнолюбци сме, 

голяма милитаризация пада. Платихме милиарди за непръкнали се още американски Ф-16, пък сега приехме с аплодисменти немците в Карлово да правим завод за барут и боеприпаси - най-големия в Европа. За 1 млрд. евро. А с барут знания не се трупат, само се унищожават. Затова БСП и ОЛ в предизборните си планове са записали за какво ще се борят - 5% от БВП за училищното образование, 1% от БВП за висше образование и 2% от БВП за наука. А също - увеличаване на средствата във фонд “Научни изследвания”, за да може в България да се финансират научни проекти за решаване на национални проблеми, а не само да се чакат европейски проекти с външна насоченост. 


Държавна субсидия за наука в % от БВП
(в хил. лв.) 
Година    Наука     Процент
2009      252772,40    0,35
2010      131735,30    0,18
2019      14612,50      0,12
2020      157596,70    0,12
2021      173393,20    0,14
2022     200259,40     0,14
2023     205429,40     0,11
2024     225359,54     0,11

Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на БВП и на субсидиите. Във функция „Наука“ тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за Селскостопанската академия и фонд „Научни изследвания“