НЕ, НИКОЙ НЕ МЕ МАНИПУЛИРА

Като сте рекли - лъжа, измама и гигантска манипулация е всичко! Откъде-накъде? Най-честно си го казвам: при нас никога никакви манипулации не е имало. Всичко е открито - както се казва - право в очите. Спецификата при нас е друга. Например идват рано сутрин вкъщи и светят с фенерче в очите ми.

- Ти - питат - от кои си?

- Амиии… от нашите - викам.

- Това партия ли е? - питат ме.

- Хич не знам! - отговарям им. - Нямам документ за това.

- А как знаеш от кои си тогава? - питат те.

- Ами, слушам ги какво си говорят -  оплитам се аз. - Ту едните твърдят, че съм от тях, ту другите викат, че винаги съм бил в техните редици и с това били много горди…

Още е тъмно навън, пелтеча в леглото си, а фенерчето свети в очите ми. Нали ви казах - никакви манипулации. Всичко е ясно и добре осветено.

- Ти - питат ме - защо не ни обичаш? Имаме сведения, че не гледаш по телевизията успехите на правителството, не пускаш радиото, когато се говори за ежедневната работа на парламента, не четеш за постиженията ни във вестници.

Истина е, всичко е истина. Знаех си, че знаят! Става ми още по-студено, но намирам сили да се защитя:

- Така е. Ама аз нямам телевизор! В нашето село никога не е имало ток, електричество нямаме. И път нямаме, та затова не получаваме поща и вестници. Не знам как дойдохте до тука, направо...

- И какво ще се получи - питат ме, - ако всичките граждани на страната се държат като тебе! Ако така, с лека ръка, всички се откажат да следят постиженията на новата власт - какво ще стане, знаеш ли?

- Не знам! - признавам аз веднага, а сърцето ми се покрива със слой лед.

Фенерчето упорито свети в очите ми.

- Става така - казва гласът зад фенерчето, - че социалният мир се дестабилизира, започват стачки, настъпва хаос, производството умира, а консумацията секва. Народът губи вяра в истинското и се хваща за кривото, грозното и неправилното. И после си скубе косите за постъпката, ама е късно.

Прекръствам се за всеки случай. Фенерчето все така неумолимо свети.

- Спират - продължава гласът -  помощите отвън, подлагат ни крак на международните форуми. Даже с гума ни изтриват от географските карти, за да не се разсейват, като ни гледат. Европа ще я гледаме през крив макарон, ама много крив! Но изход има!

- Слава Богу! - поемам си дъх аз.

- Изходът е да застанеш рамо до рамо с нас!

- Че то било лесно! - викам им и почти ги обиквам.

- Подпиши тука - дават ми те един формуляр.

Подписвам. Студено ми е, ама гък не мога да река.

- Значи - рече един от гласовете - път ще направим до вас, електричество ще има, а ти ще гледаш, слушаш и четеш за нашите успехи, ясно ли!

- Тъй вярно!

- Мирно! - командват ми те.

Изпъвам ръце по шевовете и заставам мирно.

- Браво, гражданино! - казва ми бащински онзи глас. - Това е най-правилният избор, който някога си правил. Родината разчита на тебе. Нашата партия - също!

Козирувам накриво и се строполявам на леглото. Нали ви казах - спецификата при нас е съвсем друга! За манипулации и дума не може да става.