Не по Джордж Оруел

...Държавата ни била като в писанията на Джордж Оруел. Всичко се подслушва. Всичко се следи. Всичко се записва. Всичко се знае за всеки. Толкова много приличаме на митичния Биг Брадър и грухтящите прасета, на мучащите носорози и тям подобни атрибути в Оруеловите антиутопии. В близката далечина пък вече се очертава зловещият силует на "диктатора" и "генералите на нощта", на бъдещата касапница. Може да е и така.
А иначе къде е истината, каква е останалата част от истината? Ами такава, че докато премиерът си плете кошницата, за да си напълни гушката, е разпоредил да следят неговите министри - да не би някой от тях да го изпревари и да прилапа по-голямо парче от държавната баница; да грабне по-тлъста комисиона от строящите се пътища и магистрали. Наредил е да "слушат" Ваньо Танов - да не би митничар № 1 да "бутне" някои от неговите хора и по този начин да му обърка сметките (и сметките на неговата конкубина).
Колкото до подслушванията на останалите "играчи" от Тановгейт - те не само показват от какви схеми на нечистоплътни ходатайства и рушвети е оплетена цялата власт, но и каква морална деградация и посредственост цари навсякъде по коридорите на властта. Включително по етажите на прокуратурата, превърнала се в безропотен  съучастник на днешните български управници.    
А иначе истината е къде по-проста - една банда от престъпници управлява страната ни, докато  нейният тартор нагло и цинично си разиграва коня и продължава да се прави на спасител и избавител на нацията. Докога?