20 Септември 2019петък11:34 ч.

Неизвестно за известното

Не с омраза - с любов към народа на вятъра и огъня

Исторически и етнографски феномен, циганите носят своите мечти и комплекси и за пълното им приобщаване ще са необходими много такт, много търпение и много време

/ брой: 247

автор:Николай Методиев

visibility 1974

"...Кой съм аз? Мисля, че съм и циганин, и унгарец, и румънец, но искам към мен да се отнасят като към европеец..."
          Йожеф Дароци-Чоли, бивш президент на Унгарския съвет на циганите

 

Наистина, кой е Йожеф Дароци? Роден е в малко селце до румънската граница. Майка му е най-известната гадателка в окръга, баща му - прочут конекрадец. Били 13 деца. След майчиния език научил унгарски, а после румънски. За румънците бил циганин, за унгарците - румънец. Днес този син на гадателка и конекрадец, получил висше педагогическо образование, е главен редактор на културно-етнографското списание "Уи семле".

 

* * *

 

За ромите (без никакви предразсъдъци предпочитам названието "цигани", защото напомня за "Цигански романс" на Сарасате, "Кармен" на Бизе, "Циганско романсеро" на Гарсия Лорка...) се говори от най-дълбока древност. Първите сведения за тях, като за крадци и за измамници, идват от легендата за рицарите на "Кръглата маса" на крал Артур.

 

В много страни на света такова мнение господства и днес - обликът на този изключителен народ с уникална съдба продължава да се свежда до обвиненията, че се състои едва ли не само от скитници, врачки, крадци...

 

Циганите са исторически и етнографски феномен, народ от номади, който никога не е имал държавност, но съумява през времето да съхрани традициите си, националния си характер и самобитност.

 

"...От древни времена живеели край реката Ганг. Предводителят им имал син Тчхен, а царят от съседната страна Хинд имал дъщеря Ган. Тчхен искал да се ожени за нея, част от народа одобрил избора му, но други настоявали да се ожени за девойка от своя народ. Връхлетял жестокия Скиндер, убил царя на Хинд и оставил след себе си планини от трупове и димящи развалини. Молител го запитал може ли Тчхен да се ожени за девойка от друг народ. Разгневен, Скиндер го ударил със скиптъра си, но мигновено той и конят му се превърнали в прах. Върховният жрец видял в това поличба от боговете, прогонил Тчхен и го проклел: "Вечно да скиташ по земята, два пъти да не спиш на едно място и да не пиеш вода от един извор!"

 

 Това е

 

легендата за произхода на скитничеството

 

на циганите. И днес в Индия живеят около 2 млн. цигани, които чергаруват в различните щати. В книгата си "Забравените деца на Индия" ученият изследовател Чаман Лал съобщава, че първото им разселване започва през IV век преди Христа, по време на походите на Александър Македонски. Така Чаман Лал дешифрира завоевателя Скиндер.

 

Археологически и писмени данни за причините на това разселване няма, но предполагат, че един поток, прекосил Мала Азия, достигнал пределите на Византийската империя, преминал на Балканите и продължил към Европа. През 1378 г. българският цар Иван Шишман ги приел като равноправни поданици, което според легендата се случвало за първи път. Друга голяма група преминала Северна Африка и през Гибралтарския проток дошла в Испания. Първият документ, който споменава за цигани в Испания, е подписан през ХIV век от крал Алфонс Великодушния.

 

Други през Полша и Молдова проникнали в Украйна и Русия. Изследователката Надежда Деметер посочва, че цигани има даже зад Полярния кръг - селцето Нарьян Мар. Един все още необяснен феномен - откъде тези южняци са се озовали в Далечния север.

 

Шумни, забавни, запознати с редица източни тайни, те поразявали въображението на суровата Европа от Ранното средновековие, привличали вниманието с ярката си красота и украса, с великолепните коне и танци. Умеели много и различни неща - събирали целебни растения и приготвяли вълшебни смеси,

 

били добри ковачи и ювелири

 

гадаели на ръка и предсказвали бъдещето.

 

Всъщност гадаенето е част от тяхната национална традиция, зародила се още в Индия и особено широко разпространила се на територията на съвременния Египет. Две столетия по-късно те достигнали земите на съвременна Гърция, където получили названието "асингани". Всичко това възбуждало интереса на окръжаващите ги, но предизвиквало и недоволството на католическата църква.

 

От края на ХV век в различните страни на Европа се появяват закони за тяхното преследване. За магьосничество и скитничество при Тюдорите в Англия и Капетингите във Франция били гонени, затваряни и обесвани, в Испания инквизицията ги изгаряла на клада като еретици и послушници на сатаната.

 

През ХХ век гоненията достигат своя апогей в Третия райх на Хитлер - в неговия унищожителен класификатор циганите заемали втора позиция след еврейския холокост и в концентрационните лагери са унищожени повече от половин милион души. В Сталиновия СССР са правени опити за насилствено изграждане на цигански колхози и масово заселване в безлюдни райони на Сибир - опит да се създаде отседнал цигански регион, като далекоизточната еврейска република Биробиджан. И двете идеи завършват с пълен провал.

 

След Втората световна война сегрегацията отпада, но недоверието продължава.

 

През 70-те години на миналия век властите в Хамбург отказали да предоставят статут на емигранти на 500 цигани от Полша и Югославия, дошли в града по икономически съображения, а не защото били подложени на политически репресии. Сто цигани окупирали жилищен блок на територията на бившия нацистки лагер Нойенхам, близо до Хамбург. Полицията ги разгонила, но много обществени организации и известни интелектуалци ги защитили.

 

Остро протестирал големият хуманист, немският писател Хайнрих Бьол:

 

"...Тези хора се намират на преломен етап от своя живот, където много неща са им чужди, както са чужди и на много от нас. Те се борят да бъде признато жестокото изтребление в нацистките лагери, където са загинали повече от половин милион техни деца..." - писал той.

 

Когато през 1985 г. Бьол умира, погребалната процесия била съпроводена от

 

плачещите цигулки и разкъсващите сърцето китари

 

на цигански оркестър.

 

Предразсъдъците продължават да живеят и през ХХI век и то не другаде, а в съвременния Европейски съюз - френският президент Никола Саркози екстрадира повече от 1500 румънски и български цигани по чисто етнически принцип само защото не са французи.

 

Днес в Европейския съюз живеят около 12 млн. цигани (приблизително 300 клана) и отношението към тях, а и техният начин на живот постепенно се променят - редица държави и общества възприемат по-толерантно поведение, а и те самите започват да водят по-отседнал живот. В Испания живеят около половин милион души, почти всички водят отседнал живот, но в отделни градски гета. Занимават се предимно с търговия на дребно, дърворезба, плетене на кошници и кошове, а също се наемат на всякаква друга работа.

 

Унгарските цигани са най-асимилирани в цяла Средна Европа. В страната живеят 700-800 хиляди, но малцина знаят майчиния си език. Партията на унгарските цигани участва в обществения живот и

 

те имат силно лоби в парламента

 

Голямо впечатление прави циганският фолклор. Образът на циганина музикант и певец винаги се е свързвал с китарата и танците, но малцина знаят, че тяхното изкуство е свързано преди всичко с цигулката, появила се най-напред в Европа. И досега се помни великият цигански цигулар Бибари, чест гост на коронацията на унгарските крале, той понякога е сравняван с Паганини.

 

Уникален, единствен в света, е Унгарският цигански оркестър от 100 цигулки, който гостува и в България. Впечатляващи са и "кервана" на кралицата на циганската музика Есма Реджепова (Македония) и уникалният Оркестър за сватби и погребения на Горан Брегович (Сърбия). Само в Русия циганите са взели в ръце не обикновената, а седемструнната китара и свирят на нея много характерно. В Русия работи и единственият в света цигански театър "Ромен". През 1926 г. на руска графическа основа е създадена циганска писменост.

 


Процесът на интеграция на циганите в съвременното общество се развива, макар и с големи трудности. Управляващите и обществеността в повечето страни сякаш трудно осъзнават, че през вековете циганите са народ потискан, гонен, презиран; че имат своя специфична култура, обичаи, нрави, традиции; че носят своите мечти, но и своите комплекси и за пълното им приобщаване ще са необходими много такт, много търпение и много време.




БСП иска парламентарна комисия да се заеме с БНР

автор:Дума

visibility 34

За Нинова решението за Полфрийман е позор

автор:Дума

visibility 55

Цацаров изумен от освобождаването на Полфрийман

автор:Дума

visibility 51

Хаос и искания за оставки в БНР

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 181

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 322

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 304

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 211

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 158

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ