Не съкращение, а екзекуция

Като гледаме накъде тикат железницата - направо ни се плаче. Това не е просто липса на далновидна държавна политика, не е само калпаво управление, а опит, и то пореден, от страна на бойковците за нейното загробване и заграбване. Но това сигурно ще разберем по-късно. И когато, не дай Боже, стане достатъчно късно.
Че нещата са тръгнали на зле, стана ясно, още като заложиха по-малко пари в бюджета за пътническите превози. И също беше кристално ясно, че нищо реално няма да произлезе от пиеската, която разигра новото старо ръководство на превозвача, като опищя орталъка, че парите не стигат. То още тогава си оправда готвените съкращения на влакове и работници с по-малкото пари.    
Синдикатите са гневни и с настръхнали коси, готвят се за ефективна национална стачка. Какво ще произлезе от нея предстои да разберем. Това, което обаче средностатистическият българин най-после трябва да разбере, е, че управниците хич не ги е еня за него. Че те даже изчакаха последния момент преди понеделник, откогато спират 38 влака, за да съобщят кои точно линии се орязват. А предстоят и още съкращения. На поне 90 влака. Най-големите опасения са за съкращаване на 200 влака и близо 2000 железничари.
А намаляването на влаковете с около една трета си е направо екзекуция на железопътния транспорт. Защото от останалите може изобщо да няма смисъл, когато разписанията станат неудобни и приходите паднат още. Но сега държавата инвестира в магистрали, а не в жп линии.