Не сме Европа и това си е

С Пешо сме турнали костюми, като да сме посланици, и сме се избръснали до синьо. Стоим с една телевизионна мома и чакаме да ни включат у ефиро, а целото село се е заврело по къщите да ни гледа. Че ни показват по новините. Като колко сме загрижени, дето държавата сам-сами ни е оставила на стихиите и не й дреме за нас, поради което нашата Луда Гана вече четири пъти ни залива, та че ни удави. С тия от телевизията са и двама наблюдатели от Европа - финландец и ирландец. Едни усмихнати, едни възпитани – бе, сериозна работа!
Застанали сме до падналата върба до мосто у горнио край, щото там е най-явно доколко ни е изоставила държавата. Начи паднала е напреко у тесното и доде ли по-голема вода – затапва мосто и целото село става гьол...
И ето - включват ни у ефиро и момата говори на микрофоно:
- Намираме се в село Долна Чешма. Тука положението беше най-критично, тук къщите постоянно се заливат от река Луда Гана. Разговарям с Петър Чолев и Киро Лапачки от гражданското движение "Да отводним България". Защо е такова положението, господин Чолев?
- Липсва стройна организация и добро взаимодействие между местната власт, областната такава и съответното ресорно министерство! - говори Пешо, вчера цел ден го учи наизуст. - Не е добра логистиката, що се отнася до разстановката на целевио ресурс за водонаблюдението на рисковите фактори при анормално одъждяване на долночешменскио ареал!
На ареало винаги бъркаше, щото такива думи у устата ни тая телевизионна мома ни набута, че направо езико на фльонга да ти се върже, ама сега се справи. Евала му праим.
- А каква е вашата прогноза?
- Прогнозата ми не е оптимистична! Нужна е нулева толерантност към подобни практики! - говорим вече аз. - Ето намираме се, дето се казва, на тесното место на проблемо! Тука, както виждате, е паднало едно дърво! Върба! Задръства течението и по тази причина Луда Гана ни залива при всеки по-голем дъжд!
И значи обръщаме се сички към падналото дърво, щото така ни е казал режисьоро, и направо ахваме! Финландецо и ирландецо, дето уж само да наблюдават и да кимат с глава са дошли, са си свалили саката, навили са крачолите на панталоните, влезнали са у водата, джапат около върбата и вече наполовина са я извадили на брего...
Сичко провалиха!
Бе, немаме ние у България условия да се разгърне истинско гражданско движение. Със сичко, както се полага - интервюта, кръгли и обикновени маси, обмен на опит със сродни граждански движения по свето, конгреси, секретариати и сичко останало...
Не сме Европа и това си е!