Не сте изфирясали след 60-те

Остави го, навърши 60 и е изфирясал - не помни, няма да ти свърши работа. Така разсъждават мнозина. Но не са прави: американски учени установиха (и при това не са първите и единствените!), че с течение на годините паметта не закърнява, мозъчната дейност не затихва. Що се отнася до физическото състояние на човешкия организъм, всичко е ясно: след 30-те физическите ни възможности постепенно намаляват, но това не важи за сивите ни клетки, твърдят те. 

Психолозите проф. Лора Джърмейн и проф. Джошуа Хартсхорн от Харвардския университет повече от 10 години изследват как се променят когнитивните способности (уменията за учене, запомняне и мислене) на хората през живота им. Те отбелязват в сп.Psychological Science: "Целта ни бе да проучим дали тези способности достигат едновременно апогея си, или всяка следва своя път на развитие с напредването на възрастта. Предположихме, че по всяка вероятност някои изменения се дължат на биологичното стареене на организма, а други - на постоянно нарастващия вследствие на жизнения опит речников запас.

За да разполагат с по-голяма база данни, Джърмейн и Хартсхорн използват т.нар. вирусни интернет-викторини. По тяхна инициатива са създадени сайтовете TestMyBrain.org и GamesWithWords.org. Специалисти от екипа им разработват и поместват в тези сайтове огромно количество когнитивни тестове. С тяхна помощ са получени и обработени данни за над 3 милиона доброволци от цял свят на възраст от 10 до 71 години. Резултатът: ясна картина на пиковете на съответните когнитивни способности през целия ни живот. Ето я.

18-19 години. На тази възраст достигаме максималната скорост за обработка на данни. Бързината на мисленето се определя от момента, когато получаваме информацията (зрителна или речева) до момента на осъзнаването й и ответната реакция, уточняват изследователите. След 20-те скоростта на обработката на данните започва да намалява.

25 години. Разцвет на кратковременната памет. Тя е своеобразно временно хранилище, което позволява в мозъка да се задържи оперативната информация - до момента, когато или ще бъде забравена, защото вече не е нужна, или ще се превърне в дълговременна памет. През следващите 10 години обемът на това хранилище остава максимален, но след 35-те ще бъде все по-трудно в мозъка да се държат толкова много данни. 

30 години. На тази възраст най-добре функционира физиономичната памет.

40-50 години. Време за разцвета на емоционалното възприятие. Изследователите дават на доброволци снимки на човешки очи и искат те да определят какви чувства изпитват притежателите им: страх, радост, тревога, недоумение и т.н. Резултатите: по-младите "опитни зайчета" "четат" по очите по-зле от по-възрастните. Това умение се запазва и след 60-те.

60 години. Смятате, че мозъкът се готви да почива? Няма такова нещо! В тази възраст най-голямо значение има речниковият запас. Доказано: при всяко следващо поколение лексическият максимум е във все по-късна възраст. Специалистите обясняват тази особеност с факта, че физическият труд все повече се измества от умствения и все по-често трябва да размърдваме сивите си клетки. Освен това хората стават все по-образовани и имат все по-голям достъп до информация. 

60-70 години. Точно в този период е разцветът на кристализирания интелект. Т.е. способността да се вземат решения, да се използва натрупаният жизнен опит. Кристализираният интелект се различава от подвижния, който отговаря за изучаването на нещо ново, за умението да се реши даден проблем по нестандартен начин.

"Категорични сме: човешкият интелект никога не е в тотална криза, в даден етап от живота мозъкът се справя по-добре с един вид задачи, в следващ етап - с друг", тегли чертата проф. Хартсхорн. 

"Американските колеги са свършили добра работа, обаче не бива да се забравя, че на умствените ни способности влияят и социално-икономическите условия. С други думи, получените резултати трябва да се подкрепят със социологични изследвания, които отчитат образователния ценз, професията, местоработата и други важни подробности", смятат психолозите проф. Игор Старостин и Лариса Шувалова от московския държавен университет "М.Ломоносов". Според тях би било добре да се знаят биологичните причини за промяната на когнитивните пикове - вероятно са замесени и генетични фактори, от които зависи пластичността на мозъка.

Прави са - почти всичко зависи от гените.