Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си

"Захари Зограф. Имерсивна изложба" ще бъде открита на 10 декември с вернисаж от 16 до 18 ч. в Националната галерия/Квадрат 500, където ще остане до 30 януари 2027 г.
Националната галерия представя нов тип художествено изживяване чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигури в историята на българското възрожденско изкуство - Захари Зограф. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от "Сензор студио", с времетраене от 20 минути включва възпроизвеждане на негови религиозни и светски шедьоври, както и визуализиране на елементи от творческия му процес.

Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане - време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 г. "История славянобългарска" - съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
Захари Зограф (1810-1853) от Самоков е централна фигура в прехода между църковната и светската живопис по пътя на европеизацията на българското изкуство. Изследователите го определят като изключително неординарна личност, отличаваща се със склонност към художествени експерименти и със смел подход към професионалните предизвикателства. Той рисува по натура портрети, растения, животни, голи тела, пейзажи и антични руини, а в църковните стенописни ансамбли въвежда образи на български и славянски светци, като редом с тях помества автопортрети и портрети на свои съвременници. Активно участва в борбата за църковна и национална независимост, подпомага издаването на книги и подкрепя инициативи за създаване на български училища.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи - от най-ранните, изпълнени през 1838 г. за параклиса "Св. Йоан Кръстител" към църквата "Св. Богородица - Благовещение" в Асеновград, до неговата своеобразна "лебедова песен" - стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851-1852 г.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета. 
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура" по програма "Създаване" 2024.