Проза
Неиздавани разкази на Андрич в новия сборник на "Дамян Яков"
/ брой: 268
Сборникът "Монашески притчи" е част от идеята на сръбската фондация "Иво Андрич" да осветли по нов начин творчеството на нобелиста Иво Андрич, обединявайки неговите разкази по теми и мотиви, научи ДУМА от издателство "Дамян Яков", което публикува у нас сборника с разкази в превод на Ася Тихинова-Йованович.
Андрич има особен интерес към францисканските монаси, населили Босна в края на ХIII век, и още като млад автор се рови в летописите, хрониките, преписките на манастирите, дружи с монаси, слуша и записва техните разкази и анекдоти, от които по-късно ще се роди монашеският цикъл. "Сиромасите на Христа" обикалят боси неравните босненски пътища в препасани с връв хабити от грубо сукно, водят изпълнен с лишения живот в своите, изложени на беди и заплахи манастири. Между тях има ентусиасти и мечтатели, рационални и мъдри духовници, намръщени и лукави борци за вярата, особняци и хитреци. Повечето без особено образование и големи теологични познания, те са простодушни и набожни, силни и изобретателни в борбата за защита на своята вяра и от турците, когато ги нападат, и от Ватикана, когато са въдворявани в послушание.
Незабравим в този цикъл остава образът на фра Марко - монах простодушен, инатлия, бързорек и неук, но благороден, чувствителен, чист и великодушен, неспокоен мислител по свой си начин. Монах-философ, съчетал у себе си светското и духовното. Перфектен познавач на турския език; разумен, търпелив и вещ преговарящ, фра Петър е за Андрич онзи представител на човешкия род, който се отличава със способността ведро да се смее и мъдро да говори...