16 Октомври 2019сряда18:56 ч.

Будители

Неизвестно и малко известно за Христо Г. Данов

185 години от рождението на известния български книгоиздател и просветен деец

/ брой: 196

автор:Йордан Костурков

visibility 5398

   Сред народните будители, сред българските просветители специално място заемат книжовниците и е добре да си припомняме по-често това, защото бъдещето на страната ни би трябвало да е бъдеще на една интелигентна нация. Когато Христо Г. Данов, пионерът на нашето книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение, издава "Старопланинче. Календар за 1856 високосна година, която има 366 дни" в Белград, от отпечатването на Библията от Йоханес Гутенберг са изминали точно 400 години. Двадесет години по-късно Уилям Какстън печата в Лондон "Кентърбърийските разкази" на Чосър, а двеста години по-късно и в Америка започват да издават книги. Но пък далече преди всички тях, в други краища на света - в Китай, печатат книги още от втори век преди новата ера. Струва ми се, че най-важното в този процес е да се осъзнава, че в дадена страна има достатъчно много хора, които могат и искат да четат.
    Затова и трябва да си припомним, че основоположникът на книгоиздаването у нас е всъщност Яков Крайков (1520/1530) - през първите десетилетия на шестнадесети век! Наред с него трябва да се спомене и по-слабо познатият Кара Тайфун. Че делото му е продължено от Филип Станиславов (ок. 1608-1674), Неофит Бозвели (1785-1848), Никола Карастоянов (1778-1874), Велчо Атанасов - Джамджията (1778-1835), Найден Йоанович (1805-1862), Константин Фотинов (1790-1858), Емануил Васкидович (1795-1875), Петър Сапунов (ок. 1795-1872), Петър Берон (1800-1871), Иван Момчилов (1819-1869), Димитър Паничков (1810-1909), Иван Богоров (1820-1892) - а списъкът може да бъде уточняван и допълван.
    Сред тези ратници на печатното слово Христо Г. Данов (1828-1911) справедливо заема най-видно място - защото той е основател на модерното организирано книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение. Неговият житейски път в много отношения е най-типичният за всички тези всеотдайни творци на книгата - роден е в подбалканската Клисура - една от многото люлки на българското Възраждане - на 27 август 1828 година. Оттам са родом още писателят Илия Блъсков и политикът Марко Балабанов.
Макар че не оставя автобиографични спомени, животът на Данов е добре проучен и известен - по-специално от историка и книговеда Маньо Стоянов, но също и от съвременниците му - Христо Барутчийски и К. Карагюлев. Заслужава си да се спомене и романизираната биография "Родолюбецът" на Димитър Мантов.
Христо Г. Данов започва да учи в местното килийно училище на шестгодишна възраст и въпреки че три години по-късно почива баща му, Грую Данов, независимо от сиромашията, насърчаван от майка си, Кита Груева, упорито продължава образованието си в Панагюрище, в Копривщица - вдъхновяван от учителите си Никола Иванов, даскал Груйо, Сава Радулов, почти връстниците си Найден Геров и Йоаким Груев.
    От 1849 година той започва да учителства - в Пловдив, в Стрелча и Клисура, където основава и местното читалище, но след 1857 година сякаш намира истинското си призвание, като основава заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски "Дружествена книговезница", която се развива в книжарница и издателство. През 1862 година тя вече е известна като "Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие". Негов съдружник е Йоаким Груев, автор на редица от издаваните книги и учебници.
    Първата книга, която Данов издава, е "Старопланинче". Освен в Белград, той печата книгите си също така във Виена и Будапеща. Разкрива книжарници във Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Солун, Скопие, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Кукуш, Струмица, Куманово, Неврокоп. След Руско-турската война основава клонове на издателството си в Русе, Велес, София, Лом и окончателно се установява в Пловдив, където създава собствена печатница (която основава във Виена през 1874 година и пренася с помощта на княз Владимир Черкаски). Едновременно с това започва да издава вестник "Марица" на български и френски език.
 Христо Г. Данов получава огромно признание приживе, приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 г. и за негов почетен член. През 1882 година става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. През 1905 година е организирано всенародно честване на неговата книгоиздателска дейност. Признание за неговия авторитет е избирането му за кмет на Пловдив (1 февруари 1897 до 2 юли 1899 година). По време на своето кметуване е запомнен не само с това, че отказва да получава заплата, но и залесява един от най-известните хълмове на Пловдив, а архитект Йосиф Шнитер изработва по време на мандата му първия градоустройствен план на Пловдив.
    Сред авторите и преводачите, които Данов издава, са най-видни представители на българското учителство, учени, творци, сред тях К. Иречек, Ст. Н. Шишков, братя Шкорпилови, Д. Маринов, Й. Груев, Екатерина Каравелова. Почти анекдотично звучи вярната история за сътрудничеството с Христо Ботев като преводач. През 1873 година издателят договаря превода на "Уроци за първите четири аритметични правила за счетовете" с Любен Каравелов, който го възлага на Христо Ботев. Поетът-революционер веднага решава да се възползва и да осъществи революционна пропаганда с актуални препратки към султана. В интерес на истината Данов подменил "най-опасните" задачи с други.
    Приживе Христо Г. Данов издава около 1000 заглавия, а след 1906 година и след смъртта му на 11 декември 1911 година делото му е продължено от синовете му Груйо и Милош, като голяма роля играе и снахата на Данов - София Симьонова, учителка в Пловдивската девическа гимназия, дъщеря на руски фелдшер, участник в Освободителната война. До 1947 година, когато издателството е ликвидирано, са издадени още 2400 книги. През седемдесетте и осемдесетте години в Пловдив функционира издателство "Христо Г. Данов", което се смята за наследник на Дановото дело.
    Гробът на Данов е в двора на катедралната църква "Успение Богородично" с построената по проект на архитект Йосиф Шнитер камбанария (1881). Четири камбани са отлети от прочутия майстор Лазар Велеганов, част от иконите са рисувани от Станислав Доспевски. По-късно храмът е зографисван също от Димитър Гюдженов, Васил Стоилов и Захари Бояджиев. Редом с него са погребани и други видни пловдивски деятели като Йоаким Груев и Стоян Чалъков, както и паднали за освобождението на Пловдив руски войници.
    След завидното си начало българското книгоиздаване преживява същински ренесанс, като наред с Данов остават имената на П. Р. Славейков (1827-1895), Драган Манчов (1934-1908), Стоян Маринов (1838- 1904), Коне Самарджиев (1854-1912), Христо Олчев (1867- 1926). Неоценим е приносът и на по-младите Иван Божинов (1860-1927), Тодор Чипев (1867-1944), Александър Паскалев (1879-1946), Стоян Атанасов (1881-1964), Георги Юруков (1886-1960), Димитър Гологанов (1901-1987). Но и днес, както през столетията, колкото и недоволни да сме понякога от опитите за шлагерност в литературата, не можем да не признаем, че книгоиздаването на България е постигнало толкова много, колкото "реалната икономика" може само да мечтае да постигне.


Христо Г. Данов


Христо Г. Данов заедно със семейството си


Къщата-музей "Христо Г. Данов" в Пловдив
Снимки: Интернет

Водата поскъпва заради нова такса

автор:Дума

visibility 383

/ брой: 198

"Фолксваген" отлага решението за завода в Турция

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 198

България плаща за руски газ двойно по-скъпо от Европа

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 198

Държавата ще събира нови налози по Закона за хазарта

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 198

Кирил ДОБРЕВ: БСП тръгна за победа на местния вот

автор:Юлия Кулинска

visibility 384

/ брой: 198

Хора, бдете!

visibility 331

/ брой: 198

Полуистина...

автор:Лозан Такев

visibility 178

/ брой: 198

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ