Нека да е лесно...

От Националната аптечна камара предлагат да се фиксират единни крайни цени на лекарствата, като целта е да се забрани ценовата конкуренция между аптеките. За същото настояваха и от съсловната организация на магистър-фармацевтите. И са прави, макар че не толкова винаги ги води грижата за пациента.
Фиксираните цени може и да не решават всички проблеми, но ще дадат глътка въздух на болните. Защото държавата ни и с лекарствата замотава под килима проблемите на принципа: колкото се може по-лесно, толкова по-добре. Щрака си с пръсти и икономиката си върви, без да нерви чиновниците и по-точно един министър - на финансите - с разни там сметки как да не сме начело по скъпи лекарства сред сродните нам европейски държави и някои по-близки съседи, на които хем цените им по-ниски, хем си нямат високо като нашето ДДС върху илачите. А ние си имаме и си го кътаме като рохко яйце, без да мисли някой за диференциран подход към доходите, необлагаем минимум, за данък върху луксозни яхти, коли, къщи... За да има и за баба Пена поне малко от малко помощ за нужните й лекарства. Но не! Ние и валутен борд си дундуркаме вече 14 години, за да не си напъват мозъците нашите, шекерени по приказките си иначе, пазители на хазната, чийто свещен девиз е: "Бий по бедния!"
Че то кое ли ни е фиксирано? Всеки ден все повече надига глави стоглавата скъпотия...