"Нему слава вовеки, амин!"

Изминават 788 години от записаната в историческата летопис победа на Иван Асен ІІ при река Клокотница и едноименното село, при което през 1230 г., в деня на "Св. Четиридесет мъченици" на 9 март, българският цар разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин. Василевсът е пленен заедно с цялото му семейство.
Нарастващото влияние на Иван Асен ІІ върху Сърбия и Латинската империя сериозно безпокои епирския владетел Теодор Комнин. Той се опасява от плана на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин ІІ, като му даде за съпруга дъщеря си Елена, и поради това нарушава договора с България, като насочва войската си срещу нея с надеждата за бърза и лека победа. Комнин толкова е сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и няколко придворни.
Иван Асен ІІ нарежда пергамент с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като бойно знаме. В последвалата битка българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари-наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен ІІ разпорежда височайшите пленници да бъдат откарани в българската столица, а нахранва и освобождава заловените войници. Заради нечуваното си благородство и човечност Иван Асен е почитан и обичан "не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи", пише византийският хронист Георги Акрополит.
В чест на голямата победа Иван Асен ІІ заповядва да се изгради църквата "Св. Четиридесет мъченици" в престолния град Търново. Върху една от колоните е издълбан надпис, който гласи:
"В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
Освен колоната в Търново, днес пътуващите по път Е-80, който минава през община Хасково, могат да видят бронзовия барелеф на цар Иван Асен II, издигнат близо до историческото място. В хасковския фолклор е запазен от векове голям събор в памет на загиналите в битката при Клокотница.