19 Февруари 2020сряда06:40 ч.

Върхове

Ненадминатият майстор на българската опера

През този месец се навършват 105 години от рождението и 25 години от смъртта на големия композитор Парашкев Хаджиев

/ брой: 80

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1172

Парашкев Хаджиев (14.04.1912-28.04.1992) е все още ненадминатият майстор на българската опера. Неговите 21 опери, 5 оперети и мюзикъли и 1 балет, представени у нас в 125 постановки, а също и в 10 страни на Европа, са в основата на националния ни репертоар. А е известно, че не може да има национален музикален театър без национална опера. Без съмнение, той бе най-надареният, най-плодовитият, най-обичаният както от изпълнителите, така и от публиката български оперен автор. И може да се съжалява, че през последните години дирекциите на театрите го забравиха и вече не поставят неговите прекрасни опери - дори най-хубавите като "Луд гидия", "Майстори", "Имало едно време", "Мария Десислава", "Лето 893", "Албена", "Звезда без име".
Парашкев Хаджиев е син на един от първите български оперни диригенти Тодор Хаджиев, основател на Софийската опера (1908), и на оперната прима - прекрасното лирично сопрано Дойчинка Коларова. От дете влиза в романтичния свят на операта и е силно впечатлен от "Фауст" на Гуно, където неговата майка изпълнява ролята на Маргарита, а баща му е на диригентския пулт. Това ранно преживяване ще предопредели музикантската му съдба - да се посвети на този труден, но тъй привлекателен жанр. Като ученик той взема уроци по пиано при Иван Торчанов и Андрей Стоянов - водещите музикални педагози по онова време у нас. Първите си композиционни опити прави през 1939 г.  През 1932 г. постъпва в Музикалната академия в столицата (класовете на Панчо Владигеров и Андрей Стоянов). През 1937 г. специализира композиция при Йозеф Маркс във Виена. От 1938 до 1940-а учи композиция при Хайнц Тисен в Берлинското висше училище за музика. Завърнал се в България, през 1940 г. става преподавател, а от 1947-а - професор по хармония в Софийската консерватория.
Парашкев Хаджиев твори интензивно във всички жанрове с изключение на симфонията. Оставя ярки следи в областта на камерната музика, особено на песента (над 100 отпечатани песни), на инструменталната музика (повече от 160 опуса), но е най-популярен със сценичните си опуси. В оперните му произведения, създадени по български и някои чужди литературни произведения, е очертана ясно склонността му към силни драматургични конфликти и ситуации, както и тънка, детайлна психологизация на образите. Музикалната драматургия на повечето от неговите опери (без първите: "Имало едно време" и "Луд гидия") се опира главно на монолога, по-рядко на арията, с неговата речитативно-песенна структура и на диалогичната форма на дуета, не и на ансамбъла, който - както в оперите на Хендел, почти отсъства в творчеството му.
Сценичното действие в оперите му е интензивно, релефно очертано от градациите на оригиналните музикално-смислови елементи. И над всичко това е типичната "парашкев-хаджиевска мелодика" - пластична, пределно изразителна, с отлично познаване на човешкия глас - дарба, която малцина от нашите оперни автори преди и след него притежават! Мелодиката тук създава онази неповторима красота и емоционалност, характерни единствено за неговите сценични произведения, повечето от които днес възприемаме като недостигнат връх в българската опера.
 Като драматург на Русенската опера имах щастието да общувам с големия наш оперен маестро. За 100-годишнината от Освобождението на България той написа "Мария Десислава" по драмата на Камен Зидаров "Иван Шишман". Това беше голямо събитие за Русе и България. Маестро Хаджиев беше истински театрал - убедих се в това, когато заедно търсихме подходящ сюжет, а също и когато работи по либретото (всъщност написа го изцяло той, а не Камен Зидаров, както поиска да пише в афиша). През 1984 г. написах за него либретото на лиричната опера "Звезда без име", която се постави с успех на софийска сцена през 1985 г. с неговата очарователна съпруга, сопраното Людмила Хаджиева. През 70-те и 80-те години имах редкия шанс да се запозная и да общувам с големите наши композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Александър Райчев и Парашкев Хаджиев, чиито опери се поставиха на русенска сцена. Това бяха вълнуващи мигове за целия институт. Но най- трайна следа оставиха срещите с Хаджиев и с неговите прекрасни опери.



 Едно непубликувано интервю:
 
- Уважаеми маестро Хаджиев, след "Мнимият болен" и "Звезда без име", които имаха голям успех в София, Варна и Пловдив, написахте още две нови опери...
- Всъщност новите ми опери са три: "Ревизор", "Йоан Кукузел" и "Бабината питка".
- Бихте ли ги представили?
- На гениалната комедия на Гогол се спряхме с моя дългогодишен сътрудник - либретиста Банчо Банов. Запазихме структурата на първоизточника, като премахнахме няколко сцени и увеличихме обема на някои роли. "Ревизор" е опера-сатира, в която има моменти на буфонада и гротеска. Написана е на достъпен за широката публика език - знаете, че така пиша аз. Няма хор и балет - следователно може да се определи като камерна. Централните партии, както може да се предположи, са за бас (характерен) - на Градоначалника, а Хлестаков, разбира се, е тенор! Особеното тук е, че майката е сопран, а дъщерята - мецосопран. Осип е бас. Бобчински и Добчински са характерни тенори и звучат почти еднакво. Има и още няколко по-малки роли. Клавира завърших през миналата година (1988), а сега довършвам оркестрацията.
- Напоследък нашите оперни театри се отдръпнаха от българската опера. Те не могат да разберат, че няма национален музикален театър без национална опера.
- Така е. Учил съм и в Чехия и знам добре, че там родното се цени повече от чуждото. Така е и в Русия, и в Полша, и в Германия. И на много други места. Имахме добра традиция - да откриваме всеки нов оперен сезон с българска творба. Традиция още от основаването на Националната опера през 1922 г. Така беше и в страната. Напоследък я изоставихме...
- Оперните директори и диригенти ограничиха съвсем репертоара - едни и същи заглавия, навсякъде само Верди, Доницети, Пучини, малко Моцарт, Бизе, Чайковски. И това е май всичко.
- Да, за съжаление е точно така. Освен това се пее вече само на италиански и това отблъсква широката публика, младите, децата.
- Мисля, че за нашите читатели ще бъде интересно да представите и другото ново заглавие, което вече завършихте - "Йоан Кукузел".
- Заглавието е работно. Либретото написа режисьорът Васил Мирчовски, който е познат и като автор на добри пиеси (може би си спомняте сполучливата му драма за Левски, която бе показана и от Телевизионния театър?). Та той ми предложи своята интересна пиеса "Певецът с белег на окото", вече играна от някои театри в страната, за Йоан Кукузел. Знаете от собствен опит, като драматург в операта и либретист колко трудно се намират подходящи сюжети за опера. Прехвърлих много книги, пиеси, различни текстове. Затова много се зарадвах, като я открих. Написах я бързо - за 34 дни!
- А кой ще я постави?
- За моя радост към нея вече прояви интерес Българското национално радио. Реализира се първо един радиовариант, а след него се проектира и един телевизионен. Но това е опера преди всичко за сцена и затова се надявам в скоро време да бъде поставена в някой от седемте ни оперни театри.
- Как определяте "Йоан Кукузел"?
- Като романтична опера-балада. Централната роля е за тенор - не би могла да бъде за друг вид глас, нали? Има и две главни женски партии: Майката - за мецосопран и младата Елефтерия, дъщерята на византийския император - за лиричен сопран. Хорът е само мъжки, задкулисен, а оркестърът не е голям - двоен състав.
- Как представяте героя си?
- Като духовно извисена личност, като истински българин родолюбец, готов на жертви в името на България и голямото изкуство. Както знаем, това е първият български композитор и професионален музикант. Именно той полага основите, базата на нашата художествена музика. Интересното при него е, че именно той успява да пренесе редица елементи от българския фолклор (светски елементи!) във византийската религиозна музика и да създаде наистина оригинални произведения, които се изпълняват до днес. Това е първият класик на българската музикална култура... Ще повторя: страшно ме развълнува неговата изключителна личност, трудната му съдба, която е толкова вълнуваща, че днес звучи като истинска легенда.
- Кажете няколко думи и за новата си детска опера. Напоследък у нас творчеството за деца мина на заден план...
- Така е. А децата са утрешната ни публика. И ако българската държава не го проумее, последиците няма да са приятни. "Бабината питка", по либрето също от Васил Мирчовски, е произведение за най-малките и е съвсем достъпно като музикален изказ. Може да се постави и от самодеен детски състав, и от професионален оперен или оперетен театър. Има малко балет и хор. Но музиката не е естрадизирана, както пишат някои автори за деца. Не бива малките да свикват отрано с тези интонации, те и без това ще ги преследват навсякъде. Естрадата е нещо толкова агресивно!
- Маестро Хаджиев, в Русе от три години с успех се играе вашата най-прочута опера - "Луд гидия", поставена по повод 75-годишнината ви за фестивала "Мартенски музикални дни"...
- Радвам се, този спектакъл се получи. Хубава постановка, отлични изпълнители. Ще се радвам, ако постановката се поддържа все така. В Пловдив се игра близо 30 години - повече от "Травиата", а във Варна - повече от 20 сезона! Без прекъсване! Това винаги ме е радвало.
- Да, това е рекорд, ненадминат досега, за българска опера. "Луд гидия" е играна на всички сцени у нас, а и на много места в Европа, дори и в далечния Брюксел.
- Българската опера заслужава повече грижи и внимание. Редно е да се грижим повече за националното творчество.
                      София, май 1990 г.

 

Засякоха контейнер с радиоактивен товар във Варна

автор:Дума

visibility 446

Радев поиска бързи промени за образование и здраве

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 34

Президентът ще поведе гражданско шествие за Левски

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 34

Борисов даде отбой за еврото

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 34

Задължителна винетка за столични квартали

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 34

Мними ВиК инкасатори обикалят селата в Благоевградско

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 34

ЕС добави Сейшелите и Панама към черния офшорен списък

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 34

Нова версия оневинявала Русия за сваления MH17

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 34

Напрежение между Турция и Гърция

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 34

Кметът на Лондон иска асоциирано гражданство

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 34

Кратки новини

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 34

Виолета ЖЕЛЕВА: Социалната ни система е в колапс

автор:Юлия Кулинска

visibility 111

/ брой: 34

"Злодеят Левски" срещу "Портата на щастието"

автор:Велислава Дърева

visibility 156

/ брой: 34

С кого говори Левски?

visibility 101

/ брой: 34

АПОСТОЛЪТ В СЪРЦЕТО

visibility 63

/ брой: 34

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ