Непоказвани рисунки на Лика Янко

Уникалното присъствие на Лика Янко (1928-2001) на българската художествена сцена е белязано от една от малкото й публични изложби, цензурирана и затворена през 1967 г. Причината е в няколко "неотговарящи на изискванията" творби. Но тази травма не пречи на авторката и през следващите години упорито да изгражда своя собствен свят от образи и форми, по детски непосредствени и библейски мъдри. Лика Янко е по-известна като живописец, преодоляващ конвенционалните представи за изразните средства чрез колажиране на различни "случайни" материали, чрез преплитане на абстрактното и фигуративното, чрез изграждане на формите почти само от един цвят - белия.

Рисунките на Лика Янко са по-малко известни,  а запознаването с тях най-добре разкрива интензивния практически постоянен процес на "осмисляне" на света с щрих и линия. За да представи тази страна в творчеството на художничката, Националната галерия отново сътрудничи с куратора Иво Милев, режисирал от колекцията на Владимир Илиев и Александър Тошев иновационна експозиция от непоказвани досега рисунки на авторката с въвличане на мултимедийни технологии и специализирано осветление. Създадени в периода от началото на 70-те до средата на 90-те г. на ХХ век, тези листове представляват съществен елемент от творческия процес и биографията на Янко. Чрез тях може да се проследи развиващият се в платната й от това време линеарен стил, който е ясно разпознаваем и неповторим. Акценти в експозицията, която продължава до 9 февруари в "Квадрат 500", зала 6, са няколко платна от дарението на художничката за Националната галерия малко преди смъртта й през 2001 г.