Непознатата Марина

Не съм се срещал никога с Марина Златева Гочева. "Запознанството" ми с нея стана чрез нашия общ приятел Иван Димитров, с когото са работили съвместно в централата на българските профсъюзи през 80-те години на миналия век. Той ми донесе с автограф нейната книга "Хора и стремления без илюзии". Често я препрочитам. Книгата е малка - 155 страници, но когато човек я прочете, се възхищава как авторката е описала своя живот и хората, с които е извървяла житейския си път от раждането си през 1936 г. до 2009 г.
Не се наемам да преразказвам книгата - няма да мога да го направя като авторката реалистично, емоционално, на прекрасен български език. Оценявам високо първите отзиви за Марина и нейната книга на Богданка Велинова и доц. Руси Атанасов, които са работили с нея и знаят как я цени обществеността в Търговище.
Като мото на книгата Марина е поставила думите на Джордж Вашингтон: "Никоя нация не може да постигне разцвет, докато не осъзнае, че да ореш земята е също толкова достойно занятие, както и да напишеш поема." Тези думи говорят много за автора - инженер-химик, специалист и ръководител в промишлени предприятия, зам.-председател на ОНС, общественик и за неговото отношение към работещите в реалната икономика. И днес мнозина родни политици не могат да проумеят тази азбучна истина...
Корените на Марина са сред първите българи, заселили се по нашите земи в района на Шумен и основали държава преди повече от 1300 години. Не всеки може да си представи детските години на селско момиче, съжителствало с доведени, заварени и природени деца и много роднини при тежки икономически условия. Но очевидно това е спомогнало за оформянето на отличен ученик, студент, специалист, държавник и общественик.
"Хора и стремления без илюзии" не е роман с измислен герой или идеализирани прототипи. В първите страници Марина описва своето детство, родители, братя, роднини и читателят може прибързано да си състави мнение, че това е автобиография. Всъщност това е книга за живота и хората през призмата на нейното време. Нейните герои са описани с истинските им имена. Това са родителите, децата от махалата, съучениците, учителите, състудентите, преподавателите, хората от предприятията, в които е работила Марина. Кръгът постоянно се разширява с издигането й за зам.-председател на ОНС, отговарящ за промишлеността, транспорта, търговията и услугите, за да достигне своя връх с избирането й за председател на ОС на БПС в Търговище, а по-късно и на национално равнище - член на бюрото на ЦС на БПС. За всички тя говори с любов и уважение, какво са постигнали заедно и на какво се е научила. С женска тактичност Марина не е подминала да каже нещо и за своите началници. Голямо е нейното уважение към работниците, жените, специалистите и простичките, но важни, неща, които определят и времето, и хората.
Марина е изпълнила дадената й от природата роля да бъде майка, родила, отгледала и възпитала заедно със своя съпруг Никола две прекрасни деца - Магдалена и Жулиян, вече поели своя път в живота. Сега се радва и на внук. Ненапразно в близкото минало хората в Търговище са говорили, че Марина и Никола Гочеви са били сред най-красивите семейни двойки в града. Марина пише в книгата: "Олтарът в живота бяха родителите ми, опората - човекът до мен, семейството, децата."
Авторката определя периода 1945-1989 г. като време на съзидание, справедливост и възможност за изравняване на шансовете на всеки. С надежда приема началото на промените (1989 г.). Но е разочарована от криминалния преход, връщането на дивия капитализъм и осъжда разрухата и разграбването на материално-техническата база и загубата на духовните ценности.
Драга Марина, приеми възхищенията и поздравленията ми за книгата, за активното ти участие в съзиданието и достойно извървяния път. Радвай се на близките до теб хора и живей със спомените за стореното от теб добро. Да се надяваме, че ще дойдат по-добри дни...