Нещата в държавата отиват от развала на провала

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ е роден в София. Завършил е българска филология в Софийския университет, има дисертация по антропология и организационна култура. Преподавател е в Българския институт за отношения между хората към НБУ. Интересите му са в областта на организационното консултиране, социалното управление и развитието на общности.

Цитат:
Борисов от сутрин до вечер воюва персонално на медийния фронт и се опитва да удържа разпадащото се управление

- Напоследък освиркванията на премиера Борисов зачестиха - особено в любимата му спортна зала и по време на спортни събития. Как ще свърши това?
- Има нещо иронично във факта, че той си построи модерен Колизеум, разбира се, с нашите пари, в който да организира зрелища за плебса и да бъде аплодиран като цезар. И представете си, неблагодарната и неразумна тълпа взе, че освирка своя благодетел. Това може да се разглежда и като проява на историческа диалектика, и като проява на демократична публичност по български. Впрочем освиркването само по себе си не е голяма драма - любовта на тълпата е невярна и непостоянна - вчера го освиркаха, днес му се възхищават, утре пак ще го освиркат и т.н., важното е да има тръпка. Изглежда отношенията между Борисов и неговите многобройни почитатели, които бяха силно еротизирани в началото на кариерата му, преминаха през криза, но съм убеден, че ще си останат страстни. Разбира се, страстта може да се изрази в освиркване, скандали и дори в по-бурни форми на общуване, познати от семействата с хроничен алкохолизъм. Това, което ме притеснява, е, че напоследък в хейтърските форуми се лее страшна, дива омраза към Борисов, а той се държи, сякаш свалката му с електората продължава да е в медения месец.
Не знам доколко си дава сметка, че неговият любовен роман с народа навлиза в нова, решителна фаза. Той вече няма друга опция, освен да дава отпор на многопосочните искания, на нарастващата агресия, гняв и фрустрация, за да може технократската линия в управлението - доколкото я има - да свърши някаква полезна работа.
Всъщност в момента Борисов от сутрин до вечер воюва персонално на медийния фронт и се опитва да удържа разпадащото се управление, и това легитимира неговата чрезвичайна власт, правото да говори пренебрежително за министрите си и да ги бие по врата. Не знам дали е започнал да ги бие, но ако ги подкара, електоратът ще умре от кеф и веднага ще му скочи рейтингът. В момента всички искат да видят как Бойко налага Дянков по тънкото вратле със своята тежка лапа. Говоря, разбира се, не за реалните отношения между членовете на клетото ни правителство, а за колективни фантазии, за архетипен пародиен сюжет в стил комедия дел арте. И веднага искам да кажа - тези уродливи сюжети не си ги измисля Борисов, те се раждат в примитивните умове на отчаяните му избиратели, а той просто ги долавя във въздуха с изострените си сетива на сървайвър и ги отиграва на мига. При което демонстрира завиден импровизационен талант - той е безспорно надарен актьор, но по злощастно стечение на обстоятелствата му се налага не просто да играе, а да бъде премиер. И сега трябва да се надяваме да не му пресекне рязко талантът, за да може да си доизкара мандата с минимални поражения за обществото. С което отговарям на обичайния въпрос дали трябва да има предсрочни избори - не, не трябва да има. ГЕРБ трябва да си доизконсумира това, което надроби, с всичките му добри и лоши страни. Като в старата поговорка - не сменяй магарето по средата на реката. Защото може да не ни харесва това магаре, но в момент на умопомрачение сме го впрегнали в каручката и е крайно неразумно да го разпрягаме и сменяме насред придошлия порой. Шоуто трябва да продължи сред смешки, закачки и освиркване, защото вече е късно да се сменя жанрът - няма как Борисов да бъде взет насериозно от сериозните хора след всичките простотии, които изприказва, за да се хареса на простаците.
Това е донякъде тъжно, защото той със сигурност е по-сложен и нюансиран характер от семплия нахакан бабаит, който така всеотдайно играе. Веднъж се издаде, между другото. Случайно видях по телевизията един от любимите му спектакли - откриване на детска градина - по време на който той съзря едно пиано, седна и изсвири съвсем прилично Котешкия марш или нещо подобно. Очевидно някога е взимал уроци по пиано и това въобще не се връзва с историята за бедното селско момче, което яде филии с мас и носи баки с помия, за да храни прасетата. Навярно е получил добро социалистическо образование и доста е работил върху себе си, но толкова се увлече да флиртува с простонародния си произход, че вече няма връщане назад - няма как да се изяви като пианист, може да ни се явява само като колач на прасе и като ядач на филия с мас, и това по някакъв начин е жалко. И той, и влюбеният в него електорат са обречени да консумират и експлоатират този груб и недодялан образ, единственият въпрос е в кой момент той окончателно ще се разпадне.
Понякога Борисов ми става симпатичен, защото имам чувството, че функционира на предела на силите си, опитва се да надскочи собствените си ограничения, да излезе от клопката на образа си, и това е достойно за уважение усилие, независимо от печалния резултат. Все пак той има силна, жива интуиция за копнежите на масите, която досега рядко го е подвеждала. Това е неподправен политически талант, който не признава граници и с лекота се свързва с колективното несъзнавано, казано в категориите на популярното юнгианство. Когато споделя как като малък е хранил прасе, той всъщност апелира към архетипните български ценности и културни сюжети, които, уви, са онтологически свързани с хранене и колене на прасета. Същинската драма е, че културата не му предлага други сюжети.
- Казахте, че отношенията между премиера и неговите многобройни почитатели преминават през криза. Как Борисов отиграва освиркванията според вас?
- Отчайващо зле - отначало чрез пристъп на безсилен гняв, после чрез загърбване и отричане, което е инфантилна психична защита, накрая чрез цупене, сръдни и умилителни откровения. Жалка картина. Това издава нисък капацитет за удържане на груповия емоционален натиск, а той предсказуемо ще се засилва. Мога само да му пожелая бързо да развие сюжета на своето лидерство, така че да интегрира в него освиркването, подигравките и омразата, защото не мисля, че е подготвен за това.
- До този момент Борисов е показвал неведнъж, че не търпи критика.
- До този момент можеше да си го позволи, но ще му бъде все по-трудно да защитава образа на вечния победител. Досега той се държеше така, сякаш е любимец на съдбата и победите му са предизвестени, и този номер минаваше. Но сега има задача с повишена трудност - как да калибрира образа си на любим народен вожд, така че да поеме разочарованието, отчаянието и атаките, които ще стават все по-чести и по-жестоки. Няма как проявите на недоволството да бъдат маргинализирани и прикривани до безкрай чрез медийни манипулации, защото групата на безрезервните поддръжници на ГЕРБ се топи като сняг напролет и е въпрос на време медийните олигарси, тези тлъсти плъхове, да започнат да изоставят потъващия кораб. Вече за всички е ясно, че нещата в държавата отиват от развала на провала, сега въпросът е как положението да бъде стабилизирано чрез някаква разумна кризисна политика, но не на цената на тотално свиване и мизерия. Това е единственото важно нещо. Тоест задачата на Борисов е да отстъпва организирано до края на мандата, като поема ударите и запълва пробивите във фронта, без да допусне голям срив и пълен разпад.
Това е голямото изпитание за неговото лидерство, и по това, как ще го посрещне, ще го съди историята. А той се държи като суетен човек, зависим от настроението на тълпата, загрижен за това, как го възприемат силните на деня. Ако може да се каже, че на него нещо му харесва, то е да бъде харесван. Но се налага да прояви воля и характер, да се научи да бъде нехаресван и да се справя с това. Мога да дам класическия пример с Чърчил, смятан с основание за най-големия лидер на ХХ век, който при кризата с абдикацията на Едуард VIII е жестоко освиркан в парламента, но съумява да понесе обидата, да подчини честолюбието си (а то е огромно), да го постави в услуга на своята нация и да продължи неотклонно да следва своите убеждения и политика в най-тежките за страната времена, когато е отхвърлен от всички. Защото знае, че служи на нещо безкрайно по-важно от своята суета. Разбира се, сравнението е смешно, най-малкото защото онзи е роден дук на Марлборо, а нашият юнак е пожарникар от Банкя. Но така или иначе по ирония на съдбата е станал премиер на тази измъчена държава и се налага да надскочи себе си, доколкото може. Ако по някакво чудо Борисов съумее да се смири и да овладее суетата си, да издържи на натиска и да продължи напред, има шанс да мине изпита.
- Какво ще стане, ако не успее?
- Ако не успее, го очаква морален и емоционален срив, който може да доведе до верижна реакция и до разпадане на остатъците от публичен дневен ред на властта в България. Това ще рече, че и правителството ще се феодализира като всичко останало и овластените играчи ще го ударят през просото, като всеки се юрне да се спасява поединично. Най-малкото това ще ни вкара в политическа криза, която в разгара на икономическата ще ни довърши. Дотам докарахме нещата, да се надяваме Борисов да крепи криво-ляво някаква форма на държавност, тъй като това е най-доброто, с което разполагаме в момента. Съжалявам, но фактите са такива.