27 Април 2024събота12:43 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Темата днес

Галина Кирилова:

Започвам учебната година с вяра в силата на знанието

На учител, който със сърце учи учениците си, подкрепя ги, помага им, вдъхновява ги, не се налага да води битки, казва учителката от ОУ "Максим Горки" в Левски

/ брой: 177

автор:Деси Велева

visibility 4577

Галина Кирилова е родена в Левски и е начален учител в ОУ "Максим Горки" в града. Завършила е Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Има и магистърска степен от ВТУ "Св.св. Кирил и Методий".

"Когато за родителя образованието не е ценност, учителят трудно може да направи нещо"

- Г-жо Кирилова, с каква нагласа и настроение посрещате 15 септември?
- 15 септември е един специален ден, невписан в календара, но неповторим по своята тържественост празник. Винаги се вълнувам на 15 септември - нова учебна година, нов хоризонт, нови предизвикателства, нови очаквания и нови надежди. Започвам началото с вяра в силата на знанието, което е предпоставка за добър старт към един стойностен и успешен живот за учениците ми, с вяра в подкрепата на родителите, с вяра в собствените ми сили и способности.
С нетърпение очаквам да видя моите малки ученици, които тази година ще бъдат второкласници, както и по-големите ми ученици. Подготвила съм им много изненади.
За мен е много важно децата да идват с желание на училище, да се чувстват спокойни. Мисля, че ще ги заинтригувам още първия ден.
- В последните години се създаде представата, че учителите водят непрестанна борба - с ученици, с родители, със системата като цяло. Чувствате ли вашата работа като вечна битка?
- Всеки учител по различен начин приема работата с ученици, родители. За едни е въпрос на битка, за други - нещо нормално, част от професията.     Възрастта на учениците не е без значение. Малките ученици слушат, изпълняват, имат желание да учат, да доказват "насериозно" своята самостоятелност и отговорност пред възрастните.
При големите ученици нещата стоят по различен начин. Те се вълнуват и от други неща. За себе си не бих казала, че водя битки. За всичките години, които съм прекарала в училище, съм разбрала, че на учител, който със сърце учи учениците си, подкрепя ги, помага им, вдъхновява ги, не се налага да води битки. Децата просто го следват.
Мотивацията на учениците е много важна. Тя е движещата сила, която стои зад всички действия на ученика. В ежедневната си работа не спирам да  изтъквам колко ценни са знанията. Обсъждам с учениците си различни ситуации. Старая се да изградя добри взаимоотношения в клас, тъй като класът е една общност и в нея всички трябва да си помагат, подкрепят, уважават, приемат различията си.
Работата с родителите е сложна. Друго поколение са днешните родители. Израснали с други ценности, макар някои от тях да са получили добро образование. Все по-малко се стремят децата им да получат същото. Когато за родителя образованието не е ценност, учителят трудно може да направи нещо. Нужна е по-голяма отговорност и контрол от страна на родителите.
Конкретно за моята работа бих казала, че тя е свързана с привличането им към училищния живот, съпричастност при решаване на проблемите. Родителите са партньори в моята работа. Много често им казвам, че те са моят гръб, с тях аз мога да направя всичко. Те ми помагат и аз ценя това. За мен тяхното мнение е от голямо значение. Работим заедно за децата.
За системата... Ах, тази образователна система! Всички разбират от нея. Учителското съсловие се бори за една по-образована нация.
- Какво е мнението ви за учебните програми, които все се променят и все нещо им липсва?
- По отношение на учебните програми бих казала, че те са пренатоварени. Много материал за усвояване, малко часове за упражнение. Препускаме в часовете. Уроците са написани на висок стил. Особено тези по "Човекът и обществото" и "Човекът и природата". Учителите трябва да разнищят урока изречение по изречение, за да могат учениците да го разберат, научат и да приложат знанията си.
 От учителската квалификация зависи качественото преподаване на учебното съдържание. В последните години се предлагат и организират най-различни обучения, от които учителите не научават кой знае какво.  
Все по-често в класовете има деца със СОП, с различна форма на аутизъм, с нарушения в говора. Необходимо е да се помисли как да се усъвършенства системата за създаване на подкрепяща среда за такива ученици.
Не по-малко проблеми учителите срещат и с деца, за които българският език не е майчин. Добре е да се въведат допълнителни часове по български. Във връзка с проблемното поведение на ученици е наложително във всяко училище да има психолог и педагогически съветник.
- Какви са проблемите на учителите и на училището в малкото населено място и по какво се отличават от тези в големия град?
- В последните години училищата в малките населени места се сблъскват с намаляващия брой ученици. Почти във всяко училище има маломерна паралелка. По селата има и слети паралелки. Това води до трудности, както в работата на учителя, така и при усвояването на материала от учениците. Малкият брой ученици води и до по-малък бюджет на училището, което рефлектира върху заплатите на учителите.
Друг проблем е намирането на специалисти по определени предмети - чужди езици, математика, информационни технологии. В малките градове и села учителите нямат възможност за кариерно развитие.
За агресията и в малкия, и в големия град важи едно и също - липсват надеждни лостове за санкциониране на негативните прояви в училище и подкрепа на позитивните. Нужни са повече психолози в училищата, помощник-учители в часовете, които да подпомагат работата на учителя за създаване на позитивна среда за учене.
На места липсва и добра материална база. Под внимание трябва да се вземат и условията, при които учат голяма част от учениците. Да се осигури място за извършване на занимания по интереси, за игра. В много училища всичко се върши на едно място - класната стая. Това води до напрежение при децата.
- Вие самата чувствате ли се оценена? Какво ви липсва и какво ви мотивира?
- От една страна оценка за мен са наградите ми - Почетно отличие "Неофит Рилски" от МОН за дългогодишна, цялостна и високопрофесионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование, Специална награда на председателя на СБУ Янка Такева в XXIII конкурс на СБУ "Учител на годината", грамоти от Община Левски.
През всичките тези години съм се чувствала ценена от учениците си и техните родители. Успехите на моите ученици ми носят удовлетворение и смисъл да продължавам напред. Разбира се, в училище има и моменти, в които не съм се чувствала оценена, но може би точно тези моменти са ме направили боец. За работата на учителя е важно той да усеща, че е ценен като професионалист и като човек.
Липсва ми свободата в училище. Иска ми се да мога да правя повече неща, без да завися от някого. За работа ме мотивират децата. Едва ли има друга любов, сравнима с любовта на и към детето. Да уча децата, да им дам частица от себе си, да виждам усмивките на лицата им, да държа малките  ръчички и заедно да изписваме А, Б..., е  несравнимо. Децата са слънчев лъч в моя живот!
Обичам да играя, пея и рисувам с учениците си - съвместявам много роли в една. Това ме поддържа жива, зарежда ме с енергия и ме прави щастлива.
- Разкажете за учениците си - какви нужди имат, какви очаквания имате от тях, как виждате бъдещето им?
- Имам най-прекрасните деца. Мили и добри. Отнасят се отговорно към поставените задачи. Те са разноцветна палитра от характери и интереси, докосващи те по невероятен начин. Децата имат нужда да бъдат подпомагани в учебната работа, вдъхновявани, стимулирани да творят, подкрепяни в това, с което искат да се занимават извън училище.
Ще се радвам  някой ден да ги видя големи, зрели и успешни. Но за да се случи това, сега  те трябва да учат, защото знанията са ключ към успеха.

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 584

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 512

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 574

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 654

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 552

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 477

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 635

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 646

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 573

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 585

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ