21 Октомври 2019понеделник17:43 ч.

Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като Уилям Сароян

Известно и малко известно за големия американски писател от арменски произход и неговата "слабост" към България

/ брой: 225

автор:Йордан Костурков

visibility 3025

Още през 1961 година Атанас Славов преведе за пръв път разказите на Сароян и, дали заради арменското му име, той веднага стана любимец на българските читатели, като дори името му беше променено. Ударението у нас не поставяме върху втората сричка, както го четат в родината му САЩ. Преди това беше преведен най-известният му роман "Човешка комедия", а в сборник бе включена негова едноактна пиеса. Истинската дълга популярност на Уилям Сароян обаче се дължи на сборника с разкази "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света", преведен от Кръстан Дянков и Нели Константинова, който излезе през 1971 година и отново през 1980 и 2007 година. Заглавието и днес се цитира, дори от хора, които не са чели Сароян.
    Популярността на Сароян в България съвпадна с върха на интереса към него в Америка, а след гостуванията му на международната писателска среща в София бе издаден и най-новият му по онова време сборник "Некролози" в превод на Божидар и Корнелия Божилови.
    Всъщност още преди Втората световна война, през 1943 година, той печели "Оскар" за сценария, който след това преработва в роман - "Човешка комедия". Същият сценарий е откупен за 60 000 долара, като му плащат и по 1500 долара седмично - днес тези суми са близо десет пъти по-големи. Звездата във филма е Мики Руни. Преди това, през 1939 година, Уилям Сароян печели "Пулицър" за най-известната си пиеса "Времето на твоя живот", но отказва да получи наградата. Пиесата е филмирана с Джеймс Кагни в главната роля. Пътят му към успеха обаче не е равен и гладък.
    Сароян е роден на 31 август 1908 година в град Фресно, щата Калифорния, в семейството на арменци емигранти от град Битлис, днес в Турция, недалече от езерото Ван. Баща му, Арменак, пристига през 1905 година в Ню Йорк и служи в арменската апостолическа църква. Майката, Такухи Сароян, отглежда децата - Уилям, Хенри и сестрите им Забел и Козет, но когато внезапно бащата умира през 1911 година от перитонит, ги настанява в приют в Оукланд, Калифорния. Там семейството се събира пет години по-късно, когато Такухи започва работа в консервна фабрика. Повратен момент в живота на Уилям е, когато майка му му показва писани от баща му литературни текстове и той решава да стане писател, напускайки училище 15-годишен.
    Същевременно работи - в правната кантора на чичо си, в лозята (някога и баща му започва като дребен собственик на лозя), като куриер и управител на компания. През тридесетте години на миналия век започва да публикува разкази, които подписва с псевдонима Сирак Горян, като през 1934 година негов разказ е отпечатан в прочутото списание "Стори", където публикуват автори като Чарлс Буковски, Ърскин Колдуел, Джон Чийвър, Джоузеф Хелър, Селинджър, Тенеси Уилямс, Карсън Маккълърс, Джойс Каръл Оутс - но не бива да се бърка с българския ерзац Story.
Първият му сборник е "Дръзкия младеж на летящия трапец" (1934), през следващите четири години издава още 17 книги и 11 пиеси - в американската литература той е по-известен всъщност като драматург - автор е на повече от 50 пиеси, но макар че някои от тях са поставяни у нас, дължи българската си известност на късата си проза.

Арменски сребърен медал с образа на Уилям Сароян

    През 1940 година издава "Моето име е Арам"- сборник, с който получава международна известност, а след войната пътува из Европа, в Съветския съюз (влюбва се в руските цигари), в Армения; запознава се със знаменитости като Бърнард Шоу, Ян Сибелиус, Чарли Чаплин, Хемингуей. Пътува с влак из Мексико. В Калифорния е известен с нощния си живот и кратките любовни връзки. От 1932 до 1941 година продължава приятелството му с писателката Сантора Баб, но той не споделя интимните й чувства. През 1943 година се жени за седемнадесетгодишната актриса Каръл Маркъс (известна също като Каръл Грейс), двамата имат син - писателят Арам Сароян, и дъщеря - актрисата Луси Сароян. Каръл е дъщеря на рускиня и немски евреин. През 1949 година се развежда с Каръл - според някои, защото узнава, че тя е незаконородено дете и еврейка. Две години по-късно двамата отново се женят, за да се разведат втори път на следващата година. Тогава Каръл се омъжва за актьора Уолтър Матау (той изпълнява роля във филм по пиеса на Сароян).
    В течение на много години Уилям Сароян се пристрастява към алкохола и хазарта. Вярно е, че той вече е издал огромен брой книги, пиесите му се поставят, но сумите, които губи на хазарт, са също впечатляващи - през септември 1949 година в Невада проиграва 50 000 долара - сума, равностойната днес на близо половин милион.
    Сароян е плодовит писател - написал е над 140 книги, разкази, десетки романи, над 3000 разказа (пет пъти повече от майстора на жанра О. Хенри). Започнал като хронист на епохата на Голямата криза, той остава в световната литература с нещо много рядко - с уникалния си стил, описван като "сарояновски". След Втората световна война интересът към романовото му творчество намалява, но той пак има свои върхове. За сравнение - и в България след възторга от разказите му през седемдесетте и осемдесетте години, десетилетия по-късно в началото на  новото хилядолетие той печели нови читатели.
    В края на петдесетте години по финансови причини заживява главно в Европа, купува си апартамент в Париж, но се връща и в Америка, където преподава в университета "Пардю" в щата Индиана. Успява да натрупа значително състояние, но точно тогава го сполетява нещастие - заболява от рак на простатата и на 18 май 1981 година почива във Фресно, в болницата за ветерани от войните, на седемдесет и три години. Завещава да погребат половината от праха му в Америка, а другата - в древната му прародина Армения, в пантеона "Комитас" в Ереван, където лежат и други велики арменски творци като поетесата Силва Капутикян; свещеника певец и композитор Комитас (на чието име е наречен гробищният парк), както и прочутият кинорежисьор Сергей Параджанов и композиторът Арам Хачатурян.
У нас Сароян остана с най-ценното, което ни даде - великото си белетристично творчество. Освен че се влюби в българските вина, точно по време на посещенията си в България ни напомни, че сме роднина на друг велик писател от арменски произход - Майкъл Арлен, с когото добре се познава приживе.
 

Лавров напомни, че "Росатом" иска да участва в АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 52

Борисов обяви, че строи газови магистрали

автор:Дума

visibility 104

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 539

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 240

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 335

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ