Несигурност в чакалнята на НАТО

Жана Божиновска

Чудеса не са възможни. Реално на срещата на върха на НАТО в Лисабон през ноември не можем да очакваме нищо повече от повторение на заключението от предходната букурещка среща преди две години, ако не се реши въпросът за името. Македония почти няма шанс да получи покана под временното име Бивша югославска република Македония, въпреки че целият държавен връх поде кампания за такова решение. "Невъзможността" на тази мисия бе потвърдена и от генералния секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, който каза, че позицията на НАТО е много ясна: "Решението, което приехме на срещата на върха в Букурещ, все още важи."
"Разговорите със Скопие за членство може да започнат, когато бъде взето взаимно приемливо решение за проблема с името. Разбира се, за всички решения в НАТО е нужен консенсус", каза неотдавна Расмусен в Атина.
Ключовите противници на приемането на Македония под временното й име - гърците, остават твърдо на своята позиция.
Така излиза, че Македония ще остане в чакалнята на НАТО, започвайки всяка година нов цикъл от т.нар. на план на действие за членство. Сега Македония започна 12-ия цикъл и според цифрите е абсолютен рекордьор, защото нито една страна кандидатка не е изкарала толкова цикли на плана на действие за членство. Македонските експерти оценяват това като тъпчене на място и дори очакват много скоро НАТО да започне да прави забележки за военните реформи в страната и за намаляването на военния бюджет. Бившият премиер и министър на отбраната Владо Бучковски казва, че за съжаление Македония не прави нищо и по отношение на членството в НАТО отдавна е в цайтнот. Университетският професор Стево Пендаровски добавя, че "ако е публична тайна, че в преговорите за името не се случва буквално нищо, Лисабон ще мине без нас". "Ако изобщо бъдем споменати в заключителната декларация, ще бъде употребена формулировката от срещата на върха в Кел-Страсбург, която всъщност преразказва Букурещ", казва Пендаровски.
Проблемът според него е, че 2 г. след оставането извън Алианса резултатите са ясни - десеторно съкратен бюджет за отбрана, който не позволява реформи, както и мизерен обем инвестиции, тъй като Македония не е държава, която се възприема като стабилна.
"В бъдеще и този малък интерес към нас, който съществува сега в евроатлантическата общност, ще бъде сведен до абсолютния минимум... Македония ще бъде стабилна и просперираща страна. Но в момента няма важен анализатор в Брюксел и във Вашингтон, който да споделя това мнение", заявява Пендаровски.
Професор Димитър Мирчев пък говори за два или три възможни варианта преди срещата на върха в Лисабон. Единият е да се повтори заключението от Букурещ от 2008 г., евентуално подкрепено с още някой подходящ израз, че Македония си остава силен партньор на НАТО, изпълнява всички условия, участва във всички кампании на НАТО, но процедурата за приемане все пак се базира на принципа за консенсус. Така, както в последно време беше повтаряно от почти всички партньори в НАТО.
"Втората възможност ми се струва по-малко реална, но усилено лобирахме за нея и все още има някакви изгледи за успех въпреки малкото време, оставащо до Лисабон. Това е да убедим гръцката страна да се съгласи с нашето присъединяване към НАТО с абревиатурата в ООН, чието игнориране би означавало, както и досега, нарушение на Временното споразумение и на международния правов ред, което НАТО не би посмял да разреши", заяви Мирчев.
Според него третата възможност е т. нар. отложено приемане, или Македония да получи покана, но преди ратифицирането на решението за приемането й да реши спора с Гърция. Но това не изглежда като реално решение.
Бившият министър на отбраната Лазе Еленовски смята, че решаването на въпроса за името все още е единственото условие, но не изключва в бъдеще НАТО да излезе и с други забележки. За него много важен елемент е окастрянето на военния бюджет, който за четири години е намален от 2,5 на 1,35% от брутния вътрешен продукт, което не приляга на страна, очакваща членство в НАТО.
"Тези средства не позволяват почти никакви реформи в министерството на отбраната. Същевременно от години няма никакъв по-значим проект за модернизация и парите се харчат само за заплати", казва Еленовски.
Членството според него означава и приемане на задължения и критерии и ако продължи така, НАТО може да започне да изпраща и критики.