Невъзможният компромис с данните на пътниците в ЕС

Момчил Неков,
член на Европейския парламент

Търсенето на правна сигурност на лицата в областта на защитата на личните данни е водещо направление не само в работата на отделните национални надзорни органи за защита на данните, но и при продължаващата и днес дискусия по лансираната през 2012 г. европейска реформа в тази област.
Европейският парламент оцени подобаващо важността на проблема и през ноемврийската пленарна сесия посвети дебат на споразумението между ЕС и Канада, чието подновяване предстои. За първи път в историята на парламента поискахме Съдът на Европейския съюз да се произнесе по споразумение, свързано с автоматичния обмен на данни на пътници, преди да вземем решение дали трансферът на информация да продължи.
Канада не е единствената държава, с която ЕС има споразумения, с които предоставя лични данни на държави по линия на борбата с тероризма. Подобни договорености съюзът има и със САЩ, и Австралия.
Причината да приемем резолюция, с която искаме висшите магистрати на съюза да се произнесат дали предоставянето на данни за европейските граждани, пътуващи до тези държави (в случая до Канада), не противоречи на Хартата за правата на човека, не е специално отношение към канадската държава. ЕС подписа споразумението с нея през 2005 г. и то изтече през 2009 г. Въпреки това авиокомпаниите продължават да изпращат информация за имената, адресите, резервационните привички и начина на плащане на пасажерите и в момента. Това става по силата на двустранна договореност, която ще продължи до сключването на ново споразумение.
Тогава защо Европейският парламент поиска мнението на съда, преди да са приключили преговорите между Европейската комисия и Канада? Въпросът е принципен - ЕС не може да си позволи компромис със защитата на личната информация на своите граждани, която е гарантирана от основополагащите договори на съюза. От 2009 г. насам, по силата на Лисабонския договор, Европейският парламент получи правото да се произнася по сключването на международни договори от името на ЕС и правната яснота в случая е задължителна и незаобиколима. Произнасянето на върховните магистрати в една или друга посока ще има правна стойност за всички бъдещи споразумения с трети страни, свързани със събирането и обработването на големи бази данни, свързани с лична информация на гражданите.
Ние приемаме, че властите на страните, с които имаме договореност, процедират с данните на европейските граждани по най-високите стандарти за гарантиране на тяхната защита и без да ги излагат на риск от злоупотреби. В бъдеще обаче ЕС може да се окаже пред перспектива за сключване на договорености с държави, където правилата за събиране и съхраняване на персонална информация, не са така добре защитени. В този случай ще бъде решаващо важно дали европейските граждани могат да са сигурни, че тяхната информация няма да бъде третирана в съмнителна среда. В този смисъл произнасянето на европейския съд не бива да се пропуска като възможност за оценяване на рисковете и на правната състоятелност на подобни споразумения.
Мнението на магистратите ще даде правно основание, което да позволи на парламента да вземе информирано решение дали да подкрепи подновяването на съществуващи споразумения за обработка на резервационните данни на пътниците и да бъде на висотата на своята отговорност като единствена европейска институция, избрана директно от гражданите.
Нашето решение да се допитаме до съда идва след становището на Европейския надзорен орган по защита на данните, представено през 2013 г. В него той поставя под въпрос необходимостта и пропорционалността на схеми за резервационни данни на пътниците и за предаване "на едро" на такива данни на трети държави, както и избора на правно основание.
Всяко потенциално ограничение в правото на защита на личните данни, прокламирано като основно право на ЕС с чл.8 на Хартата на основните права на ЕС, трябва да бъде юридически оправдано и безспорно доказано от гледна точка на принципите на необходимост, пропорционалност и целесъобразност.
В контекста на решението на Съда на ЕС по съединени дела С 293/12 и С 594/12, с което той обяви Директивата за запазване на данни за невалидна, трябва да се отнасяме изключително внимателно и критично към всяко събиране и задържане на лични данни, особено когато това сe прави масирано, без наличие на ясен разграничителен критерий. Това важи с особена тежест, когато данните се събират от правоприлагащи органи.
Отчитайки необходимостта от предотвратяване и ефективна борба с тероризма и свързаните с него престъпления, както и обстоятелството, че резервационните данни на пътниците могат да бъдат много полезен инструмент в работата на органите за сигурност в международен контекст, заставаме на категоричната позиция, че това не може и не бива да бъде за сметка на основни конституционно признати ценности. Всяко навлизане в личната сфера и неприкосновеността на гражданите трябва да бъде детайлно и критично оценявано.
Всяко съмнение относно съответствието и съвместимостта на проекта на споразумение не може и не бива да бъде пренебрегвано. Единственият механизъм, който може да бъде използван, за да се докаже по безспорен начин, че стандартите за защита на данните не са занижени, е изричното произнасяне на Съда на ЕС.