Невидимият свят на снимките, или какво крият някои фотографии
Находчиви личности и без високоразвита техника успяват да усъвършенстват работата си на автори на забележителни кадри с помощта на подръчни средства
/ брой: 202
Трудно някой може да си представи живота без снимки, а изборът на фотоапарати и аксесоари към тях сега е изключително разнообразен. Почти няма мобилен телефон, който да не прави и доста качествени кадри. Близо двувековната история на фотографията обаче пази извънредно интересни случаи. Находчиви личности, които и без високоразвита техника достъпна сега за всеки желаещ, успяват да усъвършенстват работата си на автори на забележителни снимки с помощта на подръчни средства.
Френският изобретател Жозеф Нисефор Ниепс се смята за пионер на фотографията, тъй като е направил първата успешна трайна снимка. Експозицията й продължава цели 8 часа. Фотото, създадено през 1826 г., остава в историята с името "Гледка от прозореца". Любопитно е, че Ниепс експериментира в тази област още от 1793 г., но ранните му резултати били снимки, които много бързо избледнявали. Смята се, че от 1824 г. започнал да прави по-трайни фотографии.
Обикновено е прието да се снимат различни предмети, животни, пейзажи и хора. Смята се, че идеята да си направи автопортрет с помощта на фотоапарат принадлежи на американеца Матю Б. Бреди. В средата на ХIХ век, когато му омръзнало да щрака приятели, роднини, знаменитости и непознати, прочутият фотограф решил да увековечи себе си.
Смята се, че първата подводна фотосесия (е, с доста ниско качество) е била направена през 1856 г. от Уилям Томпсън, който разположил камерата си на дъното на едноименния залив към протока Ла Манш край Уеймът, Югозападна Англия. На снимката едва може да се различи изображението на морски водорасли. Има също така данни, че френският хидробиолог Луи Бутан е авторът на кадъра, запечатал самия него в пълна водолазна екипировка през 1892 г. Именно експериментите на талантливия конструктор на фотографско оборудване водят до създаването на първия подводен апарат за снимки. Всъщност устройството представлявало обикновена камера "Детектив", сложена в херметичен меден калъф със стъклени отвори за обектива.
Първата цветна фотография е направена през 1861 г. от шотландския математик и физик-теоретик Джеймс Клерк Максуел. Оборудването, използвано за този процес, сега се пази в родния дом на експериментатора, превърнат в музей, разположен на "Индиа стрийт" 14, в Единбург.
Ако днес снимките не тежат почти нищо, камо ли когато са в електронен вид - качени на флашка или в облачно интернет пространство, не винаги е било така. Оказва се, че първата ролкасета (един от прототипите на съвременните фотофилми) е тежала 15 кг. Грешка е да се мисли, че от нея ставали доста снимки, защото всъщност се получавали само 12 фотографии.
Със сигурност мнозина знаят (а и ДУМА писа), че гълъбите били използвани като пощальони. Малцина обаче са наясно, че тези пернати също така "работели" като фотографи. Патентът за използването на гълъби за снимки с камера датира от 1908 г. и принадлежи на германския аптекар Юлиус Густав Нойбронер. Той се прочул по света с това, че закрепвал към тялото на птиците специални компактни фотоапарати. На Парижкото авиашоу през 1910 и 1911 г. дори получил два златни медала за метода си на снимане. Изобретението се използва и за въздушно разузнаване по времето на Първата и Втората световна война. Освен почетната диплома и включването на името на автора в енциклопедии, идеята на Юлиус Нойбронер не му носи никакви доходи.
При споменаването на името на Алберт Айнщайн вероятно почти всички се сещат за знаменитата фотография на гениалния физик с изплезен език. Немного известен обаче е фактът, че тази снимка е била направена през 1951 г. на рождения ден на учения. Щом видял кадъра, Айнщайн като истински уникум не го скрил в най-долното чекмедже на бюрото си (както вероятно би постъпил всеки друг сериозен Нобелов лауреат), а подарил фотографията на популярния водещ Хауърд Смит. И дори написал на обратната страна на снимката: "Този жест ще ви хареса, защото е предназначен за цялото човечество." Необходимо е също така да се отбележи, че зад създаването на това фото се крие и друга версия. Според нея веднъж журналисти до такава степен дотегнали на Айнщайн с молбите си да се усмихне жизнерадостно пред фотоапаратите им, че бащата на теорията на относителността решил да учуди всички и... показал езика си.
Първият кадър на напълно осветената Земя датира от 7 декември 1972 г. "Синият мрамор" ("The Blue Marble") е заснет от екипажа на "Аполо 17". Впечатляващата визия на фотографията станала възможна благодарение на ефекта, постигнат от позиционирането на Слънцето точно зад космическия кораб. По този начин планетата ни е представена на снимката в пълния й блясък.
Най-скъпо продаденият кадър всъщност няма название. Направен е от прочутия фотограф Ричард Принс и е част от серията му "Каубой". През 2008 г. снимката е била купена за впечатляващите 3 млн. 401 хил. долара.
Фотографиите са наистина много важна част от живота ни. Именно благодарение на снимките можем доста точно да си припомним някои важни и смешни мигове от нашето минало, да видим онова, което никога не бихме могли да зърнем, ако в нужния момент наблизо не се е намирал фотоапарат. Всеки от нас пази кадри, за които може да разкаже впечатляващи истории, свързани със създаването на фотографиите или с уловеното на тях. Именно в невидимия свят на снимките се крие смисълът на създаването им.
На Юлиус Нойбронер му хрумнало да използва гълъби за аерофотоснимки
Първият подводен автопортрет, направен от Луи Бутан
Дебютът на цветния кадър