Незабравими мигове в небето
Авиаторът - лекар, хуманист, Ангел Кибарски разказва в книгата "Запомнени полети" за своята сбъдната мечта
/ брой: 273
Димитър Гилин
Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.
"Двубой" - Вапцаров
През какви ли не сблъсъци с времето и пространството преминава съдбата крилата на авиатора. От една рано светнала мечта към реалната действителност. От един блян към щурма на небесата с хиперзвукова скорост. И от една среща с неотменния спътник - риска, към динамичното всекидневие на авиацията, тази родна сестра на риска. Разумен или не, той е риск реален, съществуващ, начин на живот на хората, посветили себе си, своя талант и цялото си същество на битката с въздушната стихия. И най-важното, става дума за една реална, всекидневна, всенощна опасност за живота, за която не се мисли в динамичното всекидневие на авиацията... Летища, самолети и хора. И различни човешки съдби. От безкрайния стремеж към шеметни скорости и недостигнати дотогава височини и понякога... до скършване на крилете в полет...
Полет! Летене! Тези чудеса на човешката цивилизация, родени от неспокойната природа на хомо сапиенс и неукротимата енергия на неговия постоянно търсещ дух. Летенето е една творческа реализация на вековечния стремеж на човека да надбяга времето и да преодолее пространството... На всичко това и на още много тясно професионални и общочовешки проблеми е посветил своите мисли, откровения и тревоги военният пилот първи клас, изтребителят-прехващач, един от първите български летци, усвоили блестящо реактивния самолет, авиаторът от първата ескадрила на знаменития Деветнадесети изтребителен авиационен полк, летецът-инструктор и командир от БГА "Балкан", лекарят-хуманист от пловдивското село Борец - Ангел Коев Кибарски. Знаменателно е, че той издаде своята книга "Запомнени полети" ("Еър груп 2000") в навечерието на историческото събитие - 100-годишнината на българската военна авиация. С този негов изстрадан творчески акт богатата мемоарна литература - дело на българските авиатори, се обогатява с творение, в което познатият на българската авиационна общественост автор ярко, откровено и вълнуващо разкрива своя път и пътя на своето поколение български летци-пилоти от първите плахи полети на "Сойката" и "Синигера" към усвояването на все по-сложни летателни задачи и все по-модерна авиационна техника. Това е книга за осъществената мечта на будното момче от многодетното семейство на Койчо Кибарски, поело отрано пътя на борбата за един нов живот, в който по образните думи на великия немски поет ще има много хляб и много рози за всички. Затова в сърцето на бъдещия бележит български авиатор още от детските години, когато слугите на мракобесието арестуват кроткия му и мъдър баща, ще се запали онази искра с червен пламък, на която синът ще остане верен завинаги...
Лист след лист. През талвега на годините. От детството и поляните край родното село, аероклуба и военновъздушното училище, после идва Великата страна на Съветите, която дарява с реактивни криле младите възторжени защитници на родното небе. От първия полет на "баба Настя" до вихъра на свръхзвуковия ракетоносец "МиГ-19ПМ", от обикновения полет "по кръга" до прехватите в облаци нощем без видимост на целта и едно постоянно бойно дежурство денем и нощем, бройките на което трудно се изчисляват. От студентската банка в медицинския институт до научно-философските разсъждения за природата на летенето, за психологията на летателния труд, за съдбините на съвременна, не съвсем "демократична България", за естетическите измерения на летателната професия и за особеностите на нравствения климат в екипажа... И още за много, много интересни проблеми, съпътстващи нелекия път на летеца-пилот ще разбере не само неговият колега, но и всеки, който от сърце обича и се тревожи за съдбата на българската авиация.