18 Юни 2024вторник09:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

"Дойче веле":

Незаслужен Нобел за мир?

И все пак: въпреки критиките всички са единодушни, че Европейският съюз е успял до голяма степен да гарантира мира на континента, разтърсен от две световни войни

/ брой: 286

visibility 453

Днес Европейският съюз получава Нобела за мир. Мнозина активисти, лауреати на отличието, а и някои евродепутати обаче са убедени, че Общността не е заслужила наградата, поше в свой коментар "Дойче веле". 

Според Волфганг Гренц, генерален секретар на "Амнести интернешънъл" в Германия, ЕС не е заслужил напълно Нобела за мир. Един от основните му аргументи са драмите с бежанците от Африка, разиграващи се пред бреговете на Европа. Хората от Черния континент идват, водени от мечтата за по-добър живот в Испания, Италия или в някоя друга европейска страна. За нея те са готови да рискуват всичко. Мнозина от тях обаче загиват още по пътя, преди да видят тъй желаната Европа.

Притокът на отчаяни хора от Африка поставя ЕС пред сериозно изпитание. Европейските държави така и не могат да постигнат единодушие относно подхода към нелегалните пришълци. Мненията за предприеманите мерки в помощ или за екстрадиране на бежанците са твърде различни. "Европейската сепаратистка политика носи отговорността за това, че хората в Средиземно море гинат", коментира Волфганг Гренц.

Гренц се спира на ситуацията на гръцко-турската граница: "Засиленият контрол там кара хората, които бягат от насилието или преследванията и искат да стигнат до Европа, да изберат опасния път през Средиземно море. Ако бъдат заловени в морето, те би трябвало да получат правото да поискат убежище в някое от държавите-членки на ЕС. Това обаче рядко се случва."

Тъй като повечето бежанци са млади мъже на възраст между 16 и 30 години, търсещи работа, Европейският съюз гледа на тях като на икономически мигранти, а не като на кандидати за убежище, подложени на гонения в родните си страни. Затова и от Общността смятат, че те трябва да се върнат обратно.

А малцинствата в Европа?

Ръководителят на германската секция на "Амнести интернешънъл" е убеден, че по отношение на антидискриминационната директива на Европейския съюз също има какво да се желае. При въвеждането на директивата е направена важна стъпка напред, но на практика дискриминацията на ромите и на останалите малцинства продължава да играе голяма роля в много страни. "Ромите съвсем не навсякъде имат същия достъп до образователната система, до здравеопазването, до жилищния фонд или пазара на труда, както останалите граждани. А към това се прибавя и обстоятелството, че някои държави не предприемат достатъчно мерки срещу проявите на насилие спрямо ромите. В това отношение бъдещата политика на Общността непременно трябва да се промени", препоръчва Гренц и изтъква, че подобни примери показват как Европейският съюз не спазва собствените си изисквания за опазването на човешките права.

Гренц съвсем не е единственият, който се съмнява в заслугите на ЕС за получаването на отличието. Вече трима лауреати на Нобеловата награда за мир изразиха мнението, че Общността не заслужава наградата. "Политиката, водена от Общността, противоречи на ценностите, свързвани с отличието", пишат в съвместното си писмо до Нобеловия комитет борецът срещу апартейда архиепископ Дезмънд Туту от ЮАР, аржентинският правозащитник Адолфо Перес Ескивел и Мейрийд Магуайър, удостоена с наградата за усилията си за прекратяване на сектантското насилие в Северна Ирландия. "Европейският съюз определено не е сред онези радетели на мира, които е имал предвид Алфред Нобел през 1895", пише още в писмото им.

Някои депутати от Европейския парламент също се отнасят твърде дистанцирано към събитието. Този, който смята, че в брюкселските офиси новината от Стокхолм е била полята с шампанско, доста се заблуждава. Депутатката Франциска Келер от Зелената партия пише в блога си: "Когато видях съобщението, първо си помислих, че е първоаприлска шега. Пък то не било - още не мога да повярвам." Келер се опасява, че става дума за "Ефекта Обама", т.е. даването на награда за постижения, които се очакват в бъдеще и не е изключено и да не бъдат осъществени от Европейския съюз. Зелената депутатка подчертава, че заслугите за мир на Европейския съюз не бива да се омаловажават. Тя допълва: "Но това, което виждаме в момента, е тяхната противоположност. Тъй като с нашата външна, търговска и аграрна политика, както и с политиката спрямо бежанците, допринасяме по-скоро за страданията на хората от другите краища на света".

Да лежиш на стари лаври

И все пак: въпреки критиките всички са единодушни, че Европейският съюз е успял до голяма степен да гарантира мира на континента, разтърсен от две световни войни. Интеграцията на средно- и източноевропейските страни след падането на Берлинската стена също е историческо постижение. Както и свързаното с това подобрение на ситуацията с гарантирането на човешките права в повечето присъединили се към Общността държави.

Тези бляскави успехи обаче са вече на няколко години. В момента мисленето и действията са изцяло под знака на финансовата криза. Фискалните пактове, спасителните чадъри и докладите на Тройката изтласкаха на заден план човешките права и мерките за защита на околната среда. Евродепутатката Франциска Келер се надява, че Нобеловата награда за мир може да даде на Европейския съюз решаващия импулс да коригира линията си. Както казва тя: "Ако наградата бъде приета, то тя би трябвало да се възприеме като един вид предупредителен сигнал от Европейския съюз - най-после да се заеме сериозно с човешките права и мира."

 

Над 115 млн. лв. загуби заради тръбите на парното в София

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 112

Лошо време и изгубен багаж - проблем № 1 за туристите

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 112

Шести блок пак спря за авариен ремонт

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 112

EИБ ще ни консултира за новите ПАВЕЦ

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 112

Путин не изключи преговори с Киев

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 112

250 000 срещу крайната десница във Франция

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 112

Консерваторите се сриват на Острова

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 112

Накратко

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 112

Добро начало

автор:Александър Симов

visibility 421

/ брой: 112

Триумфът на етническата партия: защо и как се случи?

автор:Велизар Енчев

visibility 606

/ брой: 112

Преврат в БСП няма

visibility 333

/ брой: 112

Датата - 17.06.2024 г.

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 112

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ