18 Септември 2025четвъртък06:49 ч.

Незнание, тъпотия или нещо трето

/ брой: 56

автор:Васил Попов

visibility 2740

Вчера МС взе решение, с което на практика държавата се оттегля от оръжейната ни индустрия. Главният мотив е, че "задължителното държавно участие пречи на приватизацията на отбранителната индустрия и икономическия растеж на страната". И понеже ние сме изумени от подобна формулировка, предлагаме да се поразсъждава в общественото пространство за какво става дума. Според нас става дума или за дълбоко невежество, или за тъпотия, или за нещо трето. За да възбудим такава дискусия, нека да изкоментираме известни неща, които едва ли са взети предвид при сътворяването на гениалния мотив.
България имаше силно развита и модерна отбранителна индустрия. Държавата ни беше сред десетте най-големи износители на военна техника в света. Изнасяхме за страните от СИВ за около 2-2,5 млрд. преводни рубли и по второ направление - за 800-900 млн. долара годишно. Валутната възвращаемост на изнасяната военна техника бе 240 процента, което означава, че на 1 лв., вложен в производството, се получаваха 2,4 долара печалба от износа.
Военната промишленост имаше система от научни институти. Те внедряваха изделия с високи световни показатели. Страната ни бе най-голям производител на комулативни противотанкови ракетни гранати, изстрелвани от ръчни противотанкови гранатомети. Всеки втори противотанков комулативен изстрел в света бе български. Бяхме развили мощности за 8 хил. бр. годишно производство на зенитни ракети тип "Стрела", от вида "стреляй и забрави", с по-добри показатели от американските "Стингер". След СССР, България произвеждаше най-много боеприпаси от страните на Варшавския договор. Бяхме най-голям в света производител на бронетранспортьори и самоходни артилерийски установки. България бе много голям производител и износител на военна електроника и оптикоелектроника.
Българският ВПК разполагаше с много добри специалисти по военнотехническите въпроси от висок международен клас. Военната промишленост бе перлата на българската индустрия.
Преди 9.IХ.1944 г. България имаше няколко ремонтни работилници за военна техника, наречени гръмко Държавни военни фабрики. Забележете - държавни! В тях работеха 6-7 хил. работници. Тогава произвеждахме дори самолети. Фабриките бяха 100% държавна собственост. До 1989 г. ВПК нарасна до 180 000 работещи в 100% държавни заводи, групирани в холдинги и консорциум. Днес това го няма.                   
В държави като Белгия, Турция, Израел, Гърция, Индия, Иран, Виетнам, Китай и др. военната индустрия е 100% държавна. Има страни като Италия и Франция, където има смесена собственост. В Русия са организирани 75 холдинга по различни направления на военната техника. Има заводи, напълно държавна собственост, има и смесена система. Главното е държавата да подсигури своя национален интерес.
При нас нищо подобно не се случва в последните 20 години, тъкмо наопаки. Ние сами режем главата на кокошката, която снася златни яйца. И при всичко това, което ни е познато и от нашата история на развитието на оръжейната индустрия, и от световната и европейската практика, ние наистина недоумяваме. Дали сега в изпълнителната власт владее незнанието, тъпотията или третото, което е национално предателство.

Скандални разлики в цените от борсата до магазина

автор:Дума

visibility 687

/ брой: 173

Финансовото министерство пласира ДЦК за 300 млн. лева

автор:Дума

visibility 670

/ брой: 173

Бум в търсенето на екзотични валути

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 173

Младите българи предпочитат да инвестират в акции, а не в имоти

автор:Дума

visibility 685

/ брой: 173

Израел удари Газа с цялата си мощ

автор:Дума

visibility 718

/ брой: 173

ЕК отлага 19-ия пакет санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 627

/ брой: 173

47% от македонците не одобряват поетия курс

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 173

Накратко

автор:Дума

visibility 560

/ брой: 173

Банализмите на психодясното

автор:Александър Симов

visibility 632

/ брой: 173

За образованието

visibility 629

/ брой: 173

Слънчевото дете на българската поезия

visibility 634

/ брой: 173

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ