Незрящият фотограф

За неговата изложба чух по програма "Хоризонт" на БНР и след това го потърсих. Изложбата бе показана в Музеен център за съвременна история - Пловдив. От разговора с автора на 35-те фотоса разбрах, че е много борбена личност. Затова и вярвам, че ще успее да организира изложба и в София, за каквато той мечтае.
Стойо Петков е завършил средното си образование в частна английска гимназия и фотографски курсове. Това много му помага да разширява дейността си и в чужбина и да рекламира България с хубавите си фотоси. Още от малък обича да снима, да събира календарчета и картички и така обиква фотографията. Усилена работа започва от 2008 година, когато заедно с родителите си - бизнесмени, обикалял България. Снимал е много природни красоти, връх Ботев, Родопите и какво ли още не. Всичко интересно, което попадне пред обектива му, влиза в неговите снимки. Посетил е и много европейски градове като Виена и Париж, където е заснемал замъци, архитектурни особености, всекидневието на красивите градове. Не е пропуснал и Охридското езеро.
Стойо е с 15 процента зрение и добре знае, че трябва да работи много повече от другите, за да успява да се доказва. Остатъчното зрение му помага, но амбицията и упоритостта му са верен негов спътник в живота, помагат му да се доказва всеки божи ден. Не са малко за щастие и хората, които му помагат. Той върви редом с един спортен клуб и заедно с членовете му обикаля страната и чужбина.
Всекидневието на Стойо Петков е напрегнато. По цял ден прекарва пред компютъра - работи с международни сайтове и предлага фотографски произведения. Благодарение на добрата фотографска програма, с която разполага, той обработва снимки, каталози, плакати. Чрез снимки отразява и актуални събития. По-трудно му е да работи с живи хора, но все пак снима и артисти от театрални спектакли. Една от тях е Бойка Велкова от Пазарджишкия театър. От него разбрах, че е самоук. Самоук човек, който обаче знае какво иска и как да го постигне.
Повечето хора в днешно време са объркани и им е трудно да се справят с трудностите на живота днес в България, а ето че Стойо Петков, лишен от по-голямата част от зрението си, постига желаното в работата си с много усилия и хъс. Той се стреми да бъде стриктен в професията си, изисква максималното от себе си, за да бъде безупречен фотограф. Безспорно и младостта му дава сили и желание да твори в своята област. Благодарен е на своите родители, които са го възпитали в труд и постоянство, подпомагат го по всякакви начини. Те обичат да пътуват и той винаги е с тях. От снимките, представени на изложбата в Пловдив, самият автор най-много харесва Пловдивския амфитеатър, Охридското езеро с пейзажите около него, големите катедрали и храмове.
Срещнах ви с един човек, за когото зрението не е пречка за постигане на желаните мечти. Фотографията е голямата му страст, която му показва как да се развива и утвърждава като млад талант. Не случайно е заслужил своите първи успехи. Нека му пожелаем още много в едно прекрасно щастливо бъдеще. Просто животът трябва да се живее, иска да ни каже незрящият Стойо! Да го послушаме, напук на всичко!