Никой не е застрахован срещу дрогата

Махмуд Баят е генерален директор на Генерална дирекция "Международни отношения" на Щаба за борба с наркотиците на Ислямска република Иран. ДУМА разговаря с г-н Баят по повод участието му в 5-та сесия на смесената Комисия за сътрудничество между Иран и България в областта на борбата с наркотиците, по покана на българското МВР.

Цитат:
Ние носим отговорност за всеки човешки живот, попаднал в капана на тази коварна болест 


- Колко гореща точка по пътя на международния наркотрафик е Иран? Иранските власти конфискуват годишно не по-малко от 1000 т хероин и опиум, произведени в Афганистан. В същото време ви обвиняват, че 50% от продукцията от афганистанските макове преминава лесно иранската граница, преди да тръгне към Турция и Европа.
- Преди всичко трябва да обърнем внимание на географското положение на района. Ние имаме около 2000 км граница с Афганистан и Пакистан. По хиляда от тях сме построили бетонни стени над 3 метра, различни канали, поставили сме бодлива тел. Въпреки това количествата от Афганистан към Пакистан пак трябва да минат през нас. Наркотрафикантите избират този път, защото маршрутът през Иран към Балканите е най-краткият път към Европа. Важно е да отбележим също, че 80% от наркотичните вещества в света, които се пренасят от една до друга точка, минават през легалния път на търговията. Това са места, където има митници и полицейски служители. Едва 20-25% преминават през планински и неохраняеми участъци. Балканският път е традиционен за придвижване, затова наркотиците го следват. Българските власти и международните организации са наясно с този факт, но не могат да направят нищо по въпроса. От началната точка на трафика се взимат големи количества, които намаляват в пъти до крайната си цел заради проверките и конфискациите по пътя на трафика. В повечето случаи откриването на наркотиците води до попадането в мрежата им. Докато властите търсят пратките на едно място, на друго - безпрепятствено минават други. Нашият призив към западните държави е да дойдат и да помогнат. Първо - тези наркотици да не влизат в нашата държава, и второ - да не преминат през нея. Възпрепятстването на трафика по афганистанско-иранската граница има различни икономически, социални и здравни ползи. Практиката показва, че средствата, вложени за превенция и защита, нямат възвръщаемост. Въпреки това те са по-малко от парите, които трябва да се похарчат за последствията от навлизането на наркотиците в страните и живота ни.
- По какъв начин Европа, НАТО, САЩ, ООН ви помагат за поддържането на реда и контрола?
- Проблемът с наркотичните вещества е всеобхватен. Никой не е застрахован срещу този риск. Вредата е за всички. Решението не е в соченето с пръст, пренебрегването и обвиненията към другите. Ако всички имат чувство за отговорност и си зададат въпроса "С какво мога да помогна?", тогава можем да сме полезни. Ние носим отговорност за всеки човешки живот, който е попаднал в капана на тази коварна болест. Няма държава в света, която може да спре всички влизащи през границите й наркотични вещества. Предлага се помощ под формата на програми в рамките на няколкостотин хиляди долара, които подпомагат семействата на наркозависимите. Предоставят се и кучета-търсачи. Тази помощ обаче няма обширен ефект. Дори да сложим хиляди войници на източната ни граница - те може да заспят на работното си място, да не влагат цялото си старание или да влязат в корупционни схеми. Западът обаче може да ни даде радарни инсталации с обхват от 15 км, които да помогнат за опазването на границите. Помощите трябва да бъдат ефективни. Те трябва да имат нормално съотношение между помощите, загубите и жертвите, които ние търпим.
- Доколко успешна е практиката, която действа в момента?
- Иран заема първо място по откриваемост на опиум в света - 83% от всички пратки с опиум за м.г. са засечени у нас. На второ място сме и по откриваемост на хероин. В резултат на засилването на граничния контрол - скенери за камиони, кучета-търсачи, смяна на пропускателните пунктове, границата се превърна в рискова за наркотрафикантите. Заради това откриваемостта намаля с 20 на сто. Престъпниците вече предпочитат северния път на трафика - през Туркменистан, Русия и Черно море. Решението на този проблем обаче зависи преди всичко от Афганистан. В Иран няма хора, които отглеждат макове.
- Колко струва на Иран тази борба? Според експертен доклад сумата надхвърля $600 млн.
- Всяко от министерствата, в които има звена за борба с наркотичните вещества и наркозависимостите, отделя приблизително 10% от своя бюджет за тази кауза. Например министерството на здравеопазването развива програми за лечение, създаване на лекарства за отказване от зависимости, консултации с психолози и др. Министерството на образованието води програми за превенция в училищата и сред младежта. Наред с това основният орган, който обхваща всички тези министерства, има годишен бюджет от около 80 млн. долара.
- А каква е човешката цена? По данни на ООН, през последните 30 г. 3700 полицаи са убити, а десетки хиляди са ранени при операциите.
- Така е. Само за последните 6 месеца четирима от нашите служители са загубили живота си, а 12 са получили увреждания, които не им позволяват да се върнат на работа в системата. В граничните райони има места, където наркотрафикантите са доста добре въоръжени и водят своите нападения с РПГ-та. Има и доста натоварени КПП-та, през които на ден преминават по 400 ТИР-а от Афганистан към Иран и още толкова обратно. Западните държави точно тук могат да помогнат - със скенери, за да улесним проверките. На нашите служители се налага да използват т.нар. анализ на риска - да изберат кой да мине през тези апарати. Защото ако трябва да минат всички превозни средства - ще се образува опашка колкото от нашата граница до Кабул.
- Имате ли данни за броя на наркозависимите в Иран? Говорим за голяма рискова група, предвид факта, че над 65% от населението на Иран са младежи под 25 години.
- Наркозависимите в Иран са между 1 милион и 200 хиляди и 1 милион и 800 хиляди. Разпознаваме ги сред арестуваните и онези, които сами са потърсили помощ в болниците. Също така сред затворниците и в някои квартали, където има наркотици. В момента в Иран наркозависимостта не представлява престъпление, но търговията е точно такова. Правим разлика между наркозависим и престъпник по следния начин. На лицата, потърсили помощ в лечебници, се издава специална карта. Тя е свидетелство, че този човек има желание да се откаже и така лицето не се води престъпник. В момента се опитваме да въведем електронни карти, да ги направим "по-интелигентни", за да имаме и по-точна статистика. Факт е, че това е проблем за нас, тъй като Иран е първата държава след Афганистан по пътя към основния пазар Европа. Един от начините наркотрафикантите да прекарат стоката си е като заразят хората с тази болест, защото тогава получават по-голяма подкрепа и помощ. Затова сме предприели една балансирана стратегия - колкото инвестираме за борба срещу наркотиците, толкова средства да влагаме и в образованието и превенцията от училището до университета. Предвиден е и бюджет за реабилитирането на зависимите, за да могат да се връщат в обществото. Трябва да създадем имунизация у хората срещу тази коварна болест. Дори в богата Швейцария, където има добър социален стандарт, 75% от отказалите се отново се връщат към наркотиците. Но това не означава, че трябва да се откажем от тези програми. Напротив, определили сме бройки в професионални центрове, където да се обучават наркозависими или вече бивши наркомани. В частния сектор и държавните предприятия също има квоти за хора от този контингент. Освен това има доброволни и щатни помощник-консултанти, които подготвят семействата на наркозависимите за реинтеграцията им във фамилната среда и обществото.
- Наказанието за трафик на наркотици в Иран е смъртна присъда чрез обесване. Смятате ли, че суровото наказание ограничава наркоразпространението?
- Това не спира наркотрафика. Ако трябва да обесим всички - на ден на бесилото трябва да увисват по 200-300 души. Опитваме се не всички да стигнат до смъртната присъда. В повечето случаи това са хора от огранизираната престъпност, свързани с трафик на хора и други престъпления. Например един шофьор-муле не стига до смъртна присъда, а влиза в затвора, за да изтърпи присъдата си.
- Питам ви заради съдбата на българския шофьор Живко Русев, който в момента излежава доживотна присъда в Иран заради наркотици. Мерките спрямо чужденците по-сурови ли са спрямо иранските наркотрафиканти?
- Това, че досега Живко Русев не е получил смъртна присъда, означава, че няма и да получи. Относно чуждите граждани ние имаме следната идея - тези хора да бъдат разменени с други от своите държави. В момента е нужно държавниците от Иран и България да подпишат документи в тази връзка, за да може една такава размяна да стане по-бързо.
- Тоест има вариант Живко Русев да доизлежи присъдата си в България?
- Надяваме се. Не искаме никой да губи живота си.
- Посещението ви е свързано с участие в 5-та сесия на смесената Комисия за сътрудничество между Иран и България в областта на борбата с наркотиците, по покана на МВР. Разкажете за вашата съвместна работа в тази Комисия. Какви резултати отчитате досега от съвместната си работа?
- Досега сме имали много резултати. Разменили сме подробна информацията и идеи с българските си колеги. В резултат на по-доброто опознаване на практиките си ще имаме и различно поведение при бъдещи съвместни действия. Всичко започва от нивото на обмен на информация. Ако, да речем, една пратка тръгва от Иран през Турция, като последната й цел е Европа, с помощта на своите български и турски приятели можем да приложим т.нар. контролирана доставка (controlled delivery) и така да положим основата на нашите съвместни действия. Очакваме също тала техническа помощ от българска страна.