НИМ показва копие на орела на кан Аспарух

Националният исторически музей получи изключително ценно дарение - орела на кан Аспарух от археологическия комплекс "Вознесенка", Запорожка област, Украйна. Комплексът е открит от украинския археолог В. Гринченко през 1930 г. и е зачислен в колекцията на Харковския исторически музей. Смята се, че там е погребан основателят на българската държава кан Аспарух. Сред откритите артефакти са златни и сребърни предмети, въоръжение, останки от кремация на загинали воини и др.
По време на Втората световна война колекцията на музея, включително и експонатите от Вознесенка, е трябвало да бъде евакуирана в Уфа. На 10 октомври 1941 г. върху ешелона с експонатите пада немска бомба, която предизвиква пожар. Голяма част от тях са унищожени или откраднати. Единственият останал достоверен предмет от колекцията - сребърният орел, попада в Запорожкия краеведски музей.
Дарението направи Иван Плачков, българин от Бесарабия, министър на енергетиката в три украински правителства, бивш губернатор на Одеска област, а сега - депутат в Киевския градски съвет. По негова молба и с негови средства в края на миналата година са направени за първи път 5 точни (1:1) копия на орела, едното от които придоби Националният исторически музей. Копието е дело на запорожкия скулптор Андрей Яремко и е придружено със сертификат, подписан от директора на Запорожкия краеведски музей Г. Шаповалов.
Копието е от лят посребрен бронз и тежи точно колкото оригинала - 1235 г. Смята се, че орелът е част от върха на пленено в бой византийско знаме (щандарт). Той е представен в момент на борба със змия. Стилистиката му подсказва източен произход, където орелът символизира небесното духовно и божествено начало, а змията - земното, материално и сатанинско начало.
На гърдите на орела има монограм на кан Аспарух. На крилата му има надпис "докс", за който специалистите твърдят, че е византийската титла на кан Аспарух. Най-загадъчен е третият надпис на орела, нанесен като щампа по опашката. Той е силно повреден от огъня и не може да бъде разчетен, научи ДУМА от Цветана Кьосева, и.д. директор на НИМ.