20 Април 2024събота04:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Нищо ново при заплатите

Десетки хиляди българи са наети на минимално възнаграждение и живеят всеки месец с този доход

/ брой: 199

автор:Ева Костова

visibility 2329

Бившият социален министър Иван Нейков имаше крилата фраза - да спре "таванният" способ за определянето на минималната работна заплата за страната. Ако някой се чуди какъв е този способ, простичко казано, определянето на размера й става "с гледане в тавана..." Практика, която продължава и до днес и явно ще продължи и през 2021 г. Броени дни преди властта да представи официално проекта на държавен бюджет за 2021-ва вече стана ясно, че от 1 януари догодина минималната работна заплата ще стане 650 лв. вместо досегашните 610 лв. Проектът за повишението, което е със скромните 6,6 процента, беше публикуван за обществено обсъждане. На практика, 

в този проект няма изненади 

- нищо, нито ситуацията на пазара на труда, нито коронакризата, са в състояние да променят вече заложените като свещени крави точки в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на правителството за периода 2020-2022 г. Точки, съпътствани с добре звучащите "мантри" в доклада на социалния министър Деница Сачева, която аргументира необходимостта от повишението, независимо от жалния традиционен вой на работодателските организации, които винаги са против каквото и да било увеличение на минималната заплата. Та, във въпросния доклад на Сачева е записано, че липсата на актуализация на минималната заплата ще окаже негативно въздействие върху реалните доходи на работниците. И че тя е "инструмент с потенциал да повлияе положително на конкурентоспособността и жизненото равнище, за да се смекчат икономическите и социалните последици от забавянето на положителните макроикономически тенденции и показатели през последните години". 

През първото тримесечие на 2020 г. средната работна заплата за страната нараства с 9% и достига 1317 лв., като в обществения сектор заплатите нарастват с 10,6% и достигат 1339 лв., а в частния сектор се отбелязва ръст от 8,6% и средна заплата от 1311 лв. През второто тримесечие на 2020 г. обаче вече се наблюдава 

забавяне на ръста 

на заплатите. Средната работна заплата общо за страната e 1337 лв., нараства с 6,1% спрямо същото тримесечие на 2019 г. В обществения сектор е отчетена средна работна заплата от 1370 лв.,  ръст от 6,9%  в сравнение със същия период на 2019 г., а в частния сектор на годишна база заплатите нарастват с 5,8% и достигат 1326 лв.

Експертите в социалното министерство са категорични, че последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата. Както и че заложеното за догодина увеличение на минималната работна заплата "ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите, на неравенствата в разпределението на доходите, до повишаване на потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда, повишаване на тяхната мотивация и заинтересованост от запазване на работните места и намаляване на нелоялната конкуренция". За 2021 г. се допуска, че възстановяването на икономическата активност в страната ще бъде свързано и с възстановяване на броя на заетите на нивото им от 2019 г. 

Всичко това звучи логично, но не става ясно как точно е пресметнато, че минималната заплата трябва да стане 650, а не 700 лева, да речем. Неслучайно 

БСП поиска минималното заплащане да е 800 лв.

"Няма как да не направим констатацията, че спрямо средния европеец сме два пъти по-малко производителни, а заплатите ни са 4 пъти по-ниски. Това показва, че трудът на българския работник е силно подценен, което обрича икономиката на постоянен глад за квалифицирани кадри", заяви депутатът от левицата Надя Клисурска от парламентарната трибуна. "Към момента не виждаме във фокуса на Министерството на труда и социалната политика да стои решаването на въпроса с въвеждане на механизъм за определяне на минимална работна заплата и минимално възнаграждение", каза и народният представител Виолета Желева. За механизъм, който да позволи най-ниското възнаграждение да се определя по обективни критерии, а не административно, с акт на правителството, според възможностите на бюджета, се говори от години, но темата стига до под кривата круша. 

За достигане на 800 лв. минимална заплата и средна от 1700 лв. с хоризонт следващата година и половина се обяви и КНСБ. Това искане бе  записано в нарочно приета от Изпълнителния комитет на синдиката позиция във връзка с обществено-политическата ситуация в сраната. Според КНСБ

в основата на гражданското недоволство 

са наслагвани с години проблеми, които през последните месеци се изостриха допълнително заради кризата, породена от пандемията с КОВИД-19. Няма как доходите в най-бедната страна в ЕС да не са във фокуса на вниманието. 

По данните на Евростат за 2020 г. може да се направят бързи сметки къде сме ние на фона на останалите страни по отношение размера на минималната заплата. Експерти от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ изчислиха, че в България минималната заплата е 44% от размера на средната работна заплата. За сравнение, в Белгия е 47%, в Гърция - 52%, в Испания - 49%, във Франция - 50%, в Нидерландия - 58%, в Полша - 50%, в Португалия - 52%, в Словения - 52%, в Словакия - 53%. Дори в Албания и Сърбия, които не са членки на ЕС, това съотношение е 49%. И идва изводът, че ако следваме подобна логика, минималната заплата още за 2020 г. трябваше да бъде поне около 700 лв., а не 610. 

Ръстът на минималната заплата не е самоцел, тъй като е единственият начин, по който държавата може да се намесва в цената на труда, при това регламентирано. И оттук насетне бизнесът да действа и той с възнагражденията в посока нагоре на принципа 

думам ти дъще, сещай се снахо

Десетки хиляди са българите, наети на минималната заплата и живеещи всеки месец с този доход.

Традиционно по това време на годината стои отворен въпросът и за съдбата на заплатите в бюджетната сфера. Традиционно лично премиерът Бойко Борисов "спуска" в някоя от публичните си изяви увеличението им с 10 процента. Тази година аха да пропусне да съобщи благата вест, но все пак го направи, докато показваше къде ще бъде площадката на бъдещия Седми реактор на АЕЦ "Козлодуй". От анонсите на членове на правителството стана ясно, че най-вероятно за общинските администрации ръстът на заплатите ще е 20 процента. 

От КНСБ поискаха 20 процента ръст на всички заплати в бюджетната сфера, за които не бе направено повишение заради пандемията. Полицаите дори обявиха протест, понеже са изключени от "благината". Защото 30-ина агенции и други администрации с хора "на първа линия" получиха до 30 на сто увеличение на заплатите още от 1 август тази година. Периодично списъкът с избраните се разширява. На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество оживени дискусии предизвика искането на правителството такова увеличение да има за заплатите на служителите в задграничните ни представителства и в Националния институт за недвижимо културно наследство. От КТ "Подкрепа" настояха повишението да важи и за работещите в Агенцията по вписванията, както и за 4 структури в Министерството на правосъдието. Вицепрезидентът на синдиката Иоанис Партениотис бе категоричен, че подобно отношение трябва да има и към служителите от системата на МВР. От КНСБ настояха по същата логика да се увеличат заплатите на служителите в "Български пощи" или поне на тези, ангажирани с раздаването на пенсиите, както и на заетите в домашния социален патронаж. Засега не е ясно доколко тези искания ще бъдат удовлетворени. Ясно е, че списъкът с администрациите набъбва при по-голяма упоритост от съответния ресорен министър. Но, както винаги, ни звук не е произнесен, че е крайно време държавните служители да си плащат сами осигуровките, а не да им ги плаща хазната. Което несъмнено би осигурило допълнителен ресурс за нископлатените, както и за пенсионната система.

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ