Нито една страна не може да се справи сама с огромния брой емигранти

Илияна Йотова е родена в София. Има магистърска степен по българска филология, с втора специалност френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Завършила е Национална школа по администрация в Страсбург. Работила е като репортер, редактор и завеждаща дирекция "Новини и актуални предавания" в БНТ. Йотова е била зам.-председател на Софийската градска организация на БСП, депутат в 40-то НС, зам.-председател на българската парламентарна делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията. Член е на НС и на ИБ на БСП. Втори мандат е депутат в ЕП от групата на социалистите и демократите. Йотова е зам.-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на делегацията в парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране на ЕС - Черна гора. Член е на делегацията в парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Зам.-председател е на комисиите по регионално развитие и по правата на жените и равенството между половете.


"Докато партизанщината и принципът "стани да седна" е определящ, нищо добро не ни чака"


- Г-жо Йотова, какво  да очакваме от европейската политика за миграция през тази година? Темата отново бе в дневния ред на първата парламентарна сесия на ЕП в Страсбург?
- Акцентът бе борбата с т.нар. каналджийство и контрабандата с хора, нелегалното преминаване през границите на ЕС. В своето изказване за пореден път обърнах внимание върху проблемите на българо-турската граница и предупредих, че ако не се вземат спешни мерки и не получим допълнителна помощ от Европа, ситуацията заплашва да стане още по-опасна от тази в Средиземноморието. 90% от нелегално влезлите у нас са платили на трафикантите и са преминали извън контролно-пропускателните пунктове. Само за 2014 година са задържани 170 каналджии.
- В същото време ЕК искаше да ни налага нов мониторинг заради построяването на стената на границата с Турция?
- Това беше голяма опасност само преди една година. Според Дъблинския регламент България можеше да бъде поставена под наблюдение от ЕК заради лошите условия за бежанците, бавното издаване на документи и строежа на стената на границата. Заедно с министър-председателя Орешарски и с екипа на вътрешния министър Йовчев бяхме в постоянна координация това да не се случи. Успяхме, иначе днес страната ни можеше да бъде в много тежка ситуация, с наложени от ЕК мерки, които трудно можем да изпълним. Изграждането на такава стена не е прецедент за България, има подобни и в Гърция и в Испания. Тя не може да разреши нелегалната емиграция, но принуди голяма част от търсещите убежище у нас да преминават през официалните пунктове.
- Можем ли да очакваме тогава допълнителна помощ от Европа?
- Не е по силите на нито една страна сама да се справи с огромния брой емигранти, който се насочва към европейските страни. България е на трето място по брой молби за закрила от сирийски граждани, веднага след Германия и Швеция, но същевременно получава една от най-малките суми от Фонда за миграция и убежища - около 10 милиона евро за следващите пет години. За сравнение - само за 2014 година страната ни е похарчила 32 млн. евро за охрана на границата и осигуряване на бежанците. Дори не говорим за сумите, необходими за интеграция - около 3,2 млн. евро на година. Затова ще продължавам да настоявам страни като България от външната граница на ЕС да бъдат със специален статут и помощ. Повече от задължително е и квотното разпределение на бежанците в отделните страни от ЕС.
- Предложихте създаването на европейска гранична полиция?
- Европа има нужда от пълно преразглеждане на политиката си за сигурност, включително и за опазване на външните граници. Идеята за общата гранична полиция не е нова, но сега е особено актуална. От нея имаме нужда не само ние, но и останалите страни в т.нар. периферия на ЕС. Липсва достатъчно координация между различните служби за сигурност както на европейско, така и на международно ниво. Европол се справя блестящо, но трябва да се разширят правомощията на организацията, за да бъде още по-ефективна. Трябва да бъдат увеличени и правомощията на Фронтекс (Европейска агенция за управление на външните граници на ЕС). Как си представяте, че можем да се справим сами с каналджиите, които са добре организирани в мрежа, излизаща далеч зад пределите на България, добре организирана и през интернет?!
- Срещате ли съюзници за тази идея в групата на социалистите и демократите в ЕП?
- Разбира се, най-вече от делегациите на страните от външните граници на ЕС - Италия, Малта, Гърция, но също така и от испанската делегация. Нещо повече, през тези дни имах разговор с моите колеги от Малта за подготовка на широка дискусия с участието на европейски институции и представители на държавите членки за промени в политиката за миграция и убежища. Още повече, че ЕК подготвя такъв проект. Ще излезем с позиция, която ще бъде представена и на комисар Аврамаполус. Според нас ЕК полага и досега големи усилия, но мерките са на парче, харчат се огромни средства, без да бъдат достатъчно ефективни.
- В каква посока трябва да се променя политиката за миграция и убежища?
- Приключихме предишния мандат с приети закони за уеднаквяване на правилата за даване на убежища в ЕС от държавите членки. Но процесите са много по-динамични и всеки ден сме изправени пред нови предизвикателства. Кой е предполагал навлизането на нови 276 хил. емигранти в ЕС, и то само за една година? Очевидно трябва да се направят промени - от създаването на легални пътища до борбата с трафика на хора и интеграционните програми. За нас е от особена важност промяната в Дъблинския регламент, не можем да приемем обратно хиляди бежанци, които вече са напуснали нашата страна и са отишли в други държави от ЕС. Непосилно е! Ще заявя твърдо тази позиция като представител на Европарламента на предстоящия форум на Комитета на регионите, където ще бъдат представени всички страни от ЕС, в присъствието на латвийското председателство и ЕК.
- Но правителството и г-жа Кунева показаха готовност страната да ги приеме обратно?
- Тази позиция е повече от озадачаваща. Първо, никой от нас не разбра какво точно поискаха правителствата на Германия и Австрия от нас, кой видя писмото до българските власти? Защо връщането на бежанците не бе подложено на обществена дискусия или най-малкото с местната власт в общините. Спомняте ли си реакцията на хората в тези градове само преди няколко месеца? Или отново ще бъдем свидетели на протести срещу бежанците? Получените от ЕС средства за тях трябва да се дават на общините, а не да потъват в общия кюп. Най-лесна е "йес" политиката. Рапортуваш на Европа и нямаш проблеми. Но нашите интереси диктуват друга позиция - аргументирано да докажем, че нямаме нито финансови, нито човешки ресурси да ги приемем обратно. Има дори "защитна" клауза за подобни случаи в Дъблинския регламент, на която бихме могли да се позовем. Няколкото стари казарми няма да свършат работа, а само ще задълбочат проблемите. Вместо реално търсене на решения един месец ни занимаваха с безплоден спор между МВР и МО кой да пази границата, сякаш нямаме Конституция и закони.
- Чуват се гласове в Европа за премахване на Шенген и връщане на границите?
- Това са изцяло популистки предложения, в които не вярват и тези, които ги предлагат. Не е възможно връщане назад. По-скоро усилията трябва утвърждават и развиват пространството без граници. Отдавна България и Румъния трябваше да бъдат част от това пространство. Затова говоря в пленарна зала, че освен липсата на финансова солидарност със страни като България няма и политическа солидарност. В момента ние правим огромни усилия да опазим външните граници на ЕС, казват ни "браво", но ни държат извън Шенген. Заели сме като държава отбранителна позиция, а трябва да бъдем настойчиви и донякъде агресивни. Да, можете да разчитате на нас, но всички трябва да сме в един отбор. За това обаче са нужни управници с характер!
- Емигрантската вълна е следствие най-вече от конфликтите в Северна Африка, Сирия, Афганистан. Сгреши ли някъде Европа в своята външна политика?
- Говорим си често по тези въпроси с колегите ми от социалистическата група. Парадоксално е - през изминалия мандат ЕС за първи път имаше своя външен министър и точно във външната политика позициите ни бяха доста колебливи. Какво се случи с Арабската пролет?! Днес повече от всякога имаме нужда от сериозен анализ, защото както ние, българите, обичаме да казваме - какво го мислихме и какво стана. Европа се дръпна в решаващия момент, след революциите, след падането на диктаторските режими ги остави в ръцете на радикални, ислямистки организации. Европа позагуби лидерските си позиции по отношение на световните конфликти. Надявам се това скоро да се промени, г-жа Могерини е млад и амбициозен човек и трябва да среща нашата подкрепа.
- Оправдана ли е европейската политика на санкции спрямо Русия?
- Струва ми се, че санкциите скоро ще бъдат преосмислени. От тях страдат всички страни. Припомням какво става с европейската земеделска продукция, изнасяна за Русия. Голяма част от производителите са пред фалит, а ЕК все още не е намерила начин да ги обезщети въпреки обещанията. Знакови компании от държавите членки бяха против икономическите санкции. Сериозна бе дискусията и в ЕП. Заговори се за нова разделителна стена и "студена война". За съжаление в този хор се включиха и българските власти, основно президентът на страната. Смятам, че подобна позиция не е в интерес на България и до нищо добро няма да ни доведе. Утре децата ни ще плащат недалновидността на някои политици. Загубихме "Южен поток" с подобно поведение, и както се оказва, пак ще купуваме руски газ, но този път през Турция. Да ни е честито! Кой ще носи отговорността за това? Г-н Плевнелиев?! Едва ли.
- Каква бе 2014 година за България от европейска гледна точка? Спряха плащания, имаше няколко наказателни процедури. Имаше ли политически натиск върху нас?
- Това е преди всичко годината на пропуснатите възможности. Много трудна година, в която трябваше да проведем и европейски, и предсрочни избори. загубихме ценни месеци, в които можеше по-бързо и по-добре да се подготвим за новия програмен период, да изпратим новите предложения на България за европейско финансиране. Вместо това служебният кабинет ги забави, воден от различни политически и лобистки интереси. До края на 2014 година имаме одобрена само една програма, което означава, че за европари можем да говорим в най-добрия случай в края на тази година. А те са повече от необходими за бизнеса, за земеделието, за общините. Борисов обещаваше политическо размразяване на спрените плащания след идването на четворната коалиция на власт. И това не стана. Загубихме ценно време и за реформите в съдебната система и борбата с престъпността. Неслучайно сегашните  министри ни подготвят за лош доклад за България. От това няма да ни стане по-леко. Докато партизанщината и принципът "стани да седна" са определящи, нищо добро не ни чака.
- Да, но правителството се представя като резултат на националния консенсус? Не е ли рано за категорични оценки2
- Какво означава рано? Скоро ще стане на 100 дни. С какво ще ги запомним - с изтеглен рекорден за България заем. С непрекъснати конфликти между партиите в коалицията за повече власт и облаги, в мерене на мускули и надскачане с приказки. Всеки тегли чергата към себе си. Загуби се даже фигурата на министър-председателя и на партия ГЕРБ. Не е ясно кой управлява, чии са министрите, кой носи отговорността за действията им. Но в едно са единни - отнемането на все повече и повече социални права на българските граждани. Интересно как от ГЕРБ обясняват на своите колеги в Европа съпричастността на своите коалиционни партньори от ПФ към крайнодясната Льо Пен във Франция. Или оцеляването във властта е неоспоримият аргумент?
- БСП избра да бъде в опозиция. Това ли е правилното решение?
- Ние сме единствената опозиция в Народното събрание. Трудно е, упрекват ни в прекален конформизъм, в недостатъчна острота. Но ние не можем да бъдем нито популисти, нито да приличаме на ГЕРБ от преди няколко месеца. Уморихме се от конфронтация, от омраза. Никой няма полза от парламентарната трибуна да се чуват само крясъци и нападки. Ще бъдем алтернативата, ще отстояваме политиката за по-добър живот на хората, каквото и да ни струва. Ще търсим и ще бъдем част от консенсусните решения, но сами виждате, че са нищожно малка.