Нито гилза след мен

Пожари в Русия, Португалия, Гърция, Калифорния; нефтени разливи в Мексиканския залив и Арабско море; наводнения в Китай, Полша, Бангладеш; гола сеч в Амазония; промишлен смог над кошмарните мравуняци на човечеството, които наричаме мегаполиси... Антропогенният фактор, иначе казано лакомията и простотията на човечеството съсипват живота на планетата и реализацията на този сценарий на ужаса се увенчава от апокалиптичните прогнози на легендарния Нострадамус, от космическия цикъл, отразен в календарите на древните българи и древните маи, които сочат за последна година на технологичната ни цивилизация 2012. Дали наистина живеем в последните години от залеза на човечеството? Нашата дейност ли предопределя зловещите прогнози за близкото бъдеще? Никак не ми се иска да го кажа, но всички признаци за начало на гибелта ни са налице - и дори този процес да не е свързан с космическа или глобална катастрофа това, което прави всеки от нас, е капката, която може да препълни чашата на търпението и природата да пошавне с рамене, за да ни помете от снагата на планетата, която ние така лошо стопанисваме...
Ние, ловците, насън и наяве бленувахме и се готвехме за новия сезон, за изумителната тръпка, в която застива сърцето при първата стойка на птичаря, при първото изплющяване на пъдпъдъчите крила, при първия изстрел над напеченото от августовската жега стърнище. Едва ли има други хора, които по-остро и по-силно от нас да чувстват красотата на дивия свят, да му се радват по-истински, да го обичат по-всеотдайно. Но като всяка любов и тази иска грижа и внимание - не черни огнища до стволовете на древни дъбици, не бунища след всеки наш бивак в девствените дебри, не сейнати из браздите на хлебните ниви, по цветни ливади и край кристални потоци разноцветни гилзи...
Днес за гилзите ми е думата. Обади ми се Тони Груев тези дни - ловец, истински загрижен за природата и хубостта на България. От този наш разговор се роди инициативата на най-популярния в българската мрежа ловен интернет портал БГ лов и Издателска къща "Наслука", подкрепена безрезервно от Съюза на ловците и риболовците в България - да не оставим след себе си нито една гилза по полята и горите на отечеството. НИТО ГИЛЗА СЛЕД МЕН - това е слоганът, който предлагаме за девиз на настоящия ловен сезон. Известно е, че само в първия ден на пъдпъдъчия лов в страната се дават над два милиона изстрела и два милиона гилзи лягат в благословената българска земя. А колко са за сезона? Колко са от предишни сезони? Това са тонове пластмаса и метал, които ще гният стотици години и ще тровят кълновете на новия живот, който трябва да радва потомците ни. Наведете се, приберете празните гилзи след изстрелите - това не е просто досаден жест, а поклон пред бъдещето, което трябва да ценим, пазим и уважаваме, знак е и за това, че уважаваме сами себе си.
НИТО ГИЛЗА СЛЕД МЕН - една от формулите на достойнството ни на ловци и българи. Благодаря ви!