22 Септември 2019неделя07:33 ч.

НЛО променя Христос, за да "заснеме" Възкресението?!

Тази хипотеза, защитавана от много експерти, е само един от опитите да бъдат разгадани тайните около невероятната личност на Исус

/ брой: 93

автор:Николай Методиев

visibility 4023

Възкресение Христово е един от най-големите християнски празници, които хората свързват с победата на доброто над злото, на светлината над мрака. Поради това легендата за Исус Христос - Божия син, посредникът между Бога-Отец и хората - става глобална и идва до нас от най-дълбока древност с безбройните си загадки и чудеса.
Исус Христос е възкръснал след Пасха, когато евреите си спомнят бягството от Египет, и затова християнското Възкресение е свързано с еврейския празник. Първият Вселенски събор в Константинопол (325 г.) решава Възкресение да се чества в неделния ден, после пълнолунието, след пролетното равноденствие. Ако по някаква причина Великден не може да бъде в неделя след Пасха, трябва да бъде отбелязан един месец по-късно.
В същото време митове за смъртта и възкресението на други богове ни отвеждат в още по-дълбока древност и също са свързвани с пролетното равноденствие.
В древния Египет върховният бог Озирис се грижи за оцеляването на хората, запознава ги със земеделието и животновъдството и всяка година смъртта и възкресението на Озирис се честват като празник по време на най-големия разлив на Нил.

 

Йоан Кръстител кръщава Исус


В древноперсийската митология също доминира вечната борба между Ормузд (бог на доброто) и Ариман (бог на злото), при което гибелта и възкресението на Ормузд е празничен ритуал.
За неплодородие, засуха и глад при тяхната смърт и за пробуждане на природата при възкресението им се говори и в елинските митове за Адонис, Атис, Деметра и Персефона.
В славянската митология борбата между доброто и злото също е

свързана с живота и смъртта на богове

Главният бог Перун преследва змиевидния Велес, който живее на земята и носи беди на хората. Победата на Перун и гебелта на Велес се ознаменува с дъжда - той носи плодородие.
В Америка могъщата империя на толтеките, а след тях и империята на ацтеките са почитали Кетсалкоатъл (Великият крилат змей), който се възнася в небесата при баща си Сияйното слънце, то носи живот.
В личността на Христос изкристализира християнският мит за "Богочовека" като посредник между хората и Бога Отец. Чрез него християнството предлага надежда и се налага като религия на бедните. За да обясни феномена Христос обаче, ранното християнство е възприело митологеми от древността (юдейската за Царя месия, етиопската за Яхве, на кумранско-есейските секти и на елинистичното юдейство за Новия Адам).
В живота на Христос и в християнството има загадки и противоречия, които не могат да бъдат обяснени и днес, да не говорим за времената преди две хиляди години. В Библията са описани събития преди и по време на разпятието, също заимствани от древността, но подробности около Възкресението не са включени. Предполагат, че е така, защото никой от евангелистите не е видял Възкресението лично и затова вниманието се съсредоточава върху обожествяването на Христос.
 Има и други доказателства, че не всичко е било така, както го представя религията. Вероятно поради това Ватикана полага усилия да си запази монопол върху тяхната интерпретация. И в нея има... забранени книги. Между тях е и Библията! Текстовете можели да бъдат четени и тълкувани само под строг богословски надзор. Черният списък на забранените от Ватикана книги е анулиран през 1966 г., а

преводът на Библията е забранен до 1943 г.

Така се формира религиозно-догматичната насоченост в обяснението на събитията и т.нар. историческо направление, което разглежда Христос като реална личност с радикален социално-реформаторски уклон и по друг начин обяснява редица събития.

Чудо на чудесата - Исус ходи по водата


За личността Христос науката разполага с много данни. Живял в сектата на есеите - чистите последователи на Моисей. От тях възприел посвещение в езотерическите знания. Пътешествал в Персия, Индия, Тибет, опознал учението на йогите, будизма, тибетската медицина. Даже от съвременна гледна точка бил невероятен екстрасенс и когато се завърнал в далечната римска провинция, познанията му били близки до представите за божествени способности.
Какво се е случило в онзи далечен петък преди две хиляди години?
Около 15 ч. следобед настъпила смъртта на единия от екзекутираните на Голгота. Другият го последвал скоро. Смъртта на Христос била потвърдена от сириеца Ейшу, личен лекар на Пилат. Тялото било свалено от кръста, отнесено в градината на Йосиф Ариматейски, загърнато в плащеница и положено в нишата на една скала. Римляните знаели за предсказанието на Христос, че ще възкръсне на третия ден, затова кохорта войници закрила нишата с огромен камък и останала на стража.
Различните евангелия разказват, че Христос неколкократно предсказвал своята смърт, както и че ще възкръсне на третия ден. Символично този срок е заимстван от древната легенда за тридневния престой на пророк Йона в утробата на морското чудовище: "...Както Йона прекарал три дни и три нощи в утробата на кита, така и синът човешки ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи."
Твърде неправдоподобно, тази вечер никой от апостолите не е бил на мястото. В архивите на историята са останали сведения от 13 души за великото събитие, най-значимо между които е на Хормизии - биограф на Пилат. Той пише: "...Бях на около 150 крачки от гроба. Видях стражата. Двама души седяха, а останалите лежаха около огъня. Внезапно стана много светло. Забелязахме, че това е светещ облак. Спусна се над гроба. Огромният камък се повдигна сам,

от гроба се показа човек, облян в светлина

Раздаде се гръм, стражата изпадна в ужас и легна по очи. Светлината изчезна и отново стана тъмно. Когато дойдохме до гроба, видяхме, че тялото на погребания го няма..."
 Ейшу също бил там: "...Ние всички - лекари, стража и останалите - пише той - бяхме здрави, бодри и се чувствахме добре. Не вярвахме, че умрелият може да възкръсне. Но той възкръсна и всички видяхме това със собствените си очи."
Петър и Йоан дошли да видят чудото - плащеницата била цяла, но тялото го нямало.
В онези далечни времена това не могло да бъде обяснено и затова не било включено в евангелието. Днес редица учени се опитват да обяснят загадката на Възкресението - допускат, че свидетелите са наблюдавали класическо НЛО или кълбовидна мълния, но и това също остава предположение.
От 1998 г. науката поема в друга, екзотична посока - американската агенция НАСА инвестира в проучване на звездите от пояса на Орион и системата Сириус. Според древноегипетската космогония фараонът е въплъщение на Хор, първият "Богочовек", владетел на Египет, който след смъртта си се възнесъл на небето и станал звезда от съзвездието Саху, древноегипетското име на Орион. Някои уфолози лансират тезата, че животът на земята е произлезъл от тази звездна система и е възможно Възкресението да е станало в тази посока.
Не по-малко сложни проблеми поставя и плащеницата, в която е бил завит Христос и която била съхранена през вековете. Предполага се, че някой от апостолите я е запазил и я е предавал от поколение на поколение.
Когато в изключителни случаи се извади от кристалния си калъф и се разтвори, на нея се виждат две мъгляви изображения - две златистокафяви петна представляват предната и задната част на човешко тяло. Ясно се различава изображението на добре сложен млад

мъж на около 35 години с коса до раменете

с мустаци и къса брада - бил е бичуван, а след това разпънат. Карминеночервени петна покриват местата, по които е текла кръвта от пронизаните ръце и крака, хълбокът е бил прободен с копие, по черепа личат ручейчета кръв, като че ли са го боли шипове (легендата за трънения венец).
 По първични данни през 1184 г. плащеницата била в съкровищницата на византийския император Мануил Комнин, а през 1204 г. станала собственост на френския благородник, Балдуинов рицар, Оже дьо Рекс. През 1354 г. се появила в замъка на граф Джефри дьо Шарни. След неговата смърт през 1357 г. била изложена в личния му параклис. Легендата бързо се разпространила във Франция и извън нейните предели.
През 1389 г. епископът на Труа решил, че нейната популярност е твърде голяма и постановил, че тя е рисувана с маслени бои картина, която изобразява покрова на Христос.
След чудодейното й спасение при пожар, страстите отново се разгорели и през 1579 г. Савойския херцог, който я получил от внучката на Дьо Шарни, я пренесъл в кралския параклис на катедралата "Св. Йоан Кръстител" в Торино. Савойския дом, от него произлизат италианските крале, я притежавал 400 години и през 1983 г., след смъртта на бившия крал Умберто II, я предал на Ватикана с условие тя да остане в Торино.
Изображенията били открити през 1898 г., когато торинският фотограф сеньор Пия получил разрешение да фотографира плащеницата. Щом проявил плаката, останал изумен - видял не негатив с неговата смяна на цветовете в обратен ред, а ясно позитивно изображение, както е в действителност - със съответните очертания на триизмерен образ.
Известието за това откритие привлякло вниманието на много учени. Според тях нямало съмнение в истинността на изображенията. Потвърдили го и холограмите, заснети с най-съвременна техника и методика. Въпреки това и досега не е обяснено как е могло обемното изображение да възникне върху негатива. Като си припомнят невключените в евангелието впечатления на очевидци на Възкресението, много експерти смятат, че НЛО или кълбовидна мълния са

осъществили фазово преобразуване на тялото

на Христос в състояние, близко до плазмата, която обгорила плащеницата и създала видимостта на Възкресението.
Дж. Халер, Дон Лин и Джин Лор от Лабораторията за реактивни двигатели на Калифорнийския технологичен институт също се заели с решаването на проблема. За изучаване на цветни фотографии на плащеницата използвали оптични светофилтри, прилагани при космическите изследвания, а също и приборът "анализатор на изображения" (VР-8), основен компонент на който е микрокомпютър. Когато фотографиите били подложени на анализ от VР-8, двуизмерното човешко лице наистина станало триизмерно! Загадката била, че до края на ХХ век нямало технология, която да превръща двуизмерния в триизмерен образ.
По-нататъшните изследвания били решени с чисто американски размах. Тъй като плащеницата излизала от своя кристален калъф само няколко пъти през последните сто години, било решено участниците в специализирания научен симпозиум (около 50 учени от цял свят) да отидат в Торино.
Заключението на симпозиума било категорично: плащеницата не е рисунка и е автентична; тъканта е произведена преди около 2300 години; няма нито един факт, който да противоречи на библейския сюжет.
Доказано е, че в плащеницата е бил завит мъж, който прилича на познатия ни от иконите образ на Христос, но науката няма възможност да установи кой е този човек. Няма никакви останки от Христос или негови роднини, за да се направи ДНК анализ. Не е ясно и по какъв начин отпечатъците на образа са се появили върху плащеницата.
Междувременно възникнали нови загадки.
През 1996 г. в Израел били открити каменни саркофази с изписани имената на Йосиф и Мария. На третия саркофаг било изписано "Йешоа бар Йохосеф", което означава "Исус, син на Йосиф". И тук обаче проблемът е, че няма възможност да се установи дали това е Христос или негов случаен съименик.
Една от основополагащите тези на църквата, необяснени досега, е за "живота в царството небесно", т.е. "животът в отвъдното" и за Второто пришествие.

"...Душата е божественото у хората

Тя е безсмъртна и вечна", се твърди в Библията.
Днес редица учени допускат, че съзнанието продължава да живее и след като мозъкът е спрял да функционира и твърдението за преминаването в един друг свят може да е вярно. Специализирани мегаинститути в САЩ и Русия приемат, че душата на човек съществува и е с тегло около 40 грама. Това е енергията, която след смъртта се отделя от тялото и се отправя в отвъдното. При определени условия тя може да се върне в нашата реалност и да се покаже пред близки и роднини. С помощта на съвременна апаратура и методики, екипи от психолози, психотерапевти и експерти по паранормалното се опитват да регистрират този процес на преминаване на човешката душа в отвъдното.
Основни в религията са вярата и доверието.
"...Вярвам в Един Бог, Отец Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Който е роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен..."
Това е "Верую", наречено "Символ на апостолите", съставено от Константинополския събор и останало валидно и до днес.
Богът, в който молещият се влага сърцето си, е триединен: "Отец Вседържител", "Творец" едновременно на молещия се и на всичко "видимо и невидимо".
За да се доближи повече до този, който го зове, Бог е и "Господ Исус Христос". Роден от Бога, той споделя същността му, но е и разграничен от него - творението не може да бъде тъждествено с Твореца.
 Христологически твърдения очертават човешката история на Сина:

"Слязъл от небето заради нашето спасение, станал човек

като се въплътил чрез девственото си раждане от жена. Страдал подобно на човека, който го зове; бил разпнат в определен момент от реалната история, бил погребан, възкръснал, за да се възнесе на небето..."
Изследователите-лингвисти виждат нова връзка с дълбоката древност - съответствието (или несъответствието) между вяра и доверие. Ведическия човек влага своето желание (залог), той се доверява на боговете, като разчита на тяхната отплата. Ведическата религия се синтезира в три понятия: вяра - дар - радост от дарението. Получил дар, Бог го връща на вярващия под формата на своята защита; доверието в даден Бог ще бъде възнаградено, вярата съдържа увереност в отплатата.
Подобен момент има и в християнството, но през вековете същността се е променила. В наши дни мирското понятие отплата се превръща във... финансов кредит. А колкото до сърцето, християнството го възвеличава в "лоно на вярата".
Веруюто завършва (което е любопитно), без да забравя институцията, гаранция за упражняване на вярата. Църквата е мястото, където се извършва обредът на вярата: кръщение, изповед, опрощаване на греховете. Така от триединния възел до неговия "политически апарат", вярващият е надарен с опора, която му позволява да очаква несравнимата с никакъв човешки дар отплата - възкресението на мъртвите и живот в бъдещите векове.

----------
Кой в съвременния свят вярва на всички тези елементи, чиято цялост образува стройна логическа система. Ако има такива, не са ли те прилични на многолико същество, готово да положи Веруюто в едно от своите лица, докато другите лица - прагматичност, еротика, социални проблеми - се изолират от него и не го познават. Тази промяна се наблюдава не само в обществото, но и в самата църква...



 

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 439

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 626

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 519

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 419

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 331

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ