Нова година

Пристига, тихо Новата Година,
заема неусетно своя ред.
Във нея от предишната премина,
желание за повече късмет.

И болката на времето поема,
наред с останалия наш товар,
изправена пред хиляди проблеми
по пътя нов, по пътя всъщност стар.

Започва миговете да прецежда -
въздишките безкрайни покрай нас
и всеки със стената надежда
очаква нещо в утрешния час.

Редуват се сезоните различни,
изпълнени със радост и тъга...
В прозореца ми нова днес наднича
едничка белотата на снега.


В механата след 170 години
           
Лозан ТАКЕВ

            Посвещава се на Христо Ботев



Ти нямаш квота гражданска
да си днешен политик.
И възраст даже нямаш
да си вече пенсионер...
Не си и патриот обединен,
защото си велик.
И просто само си единствено
поет-революционер...
И просто само си
Идеолог.
Издател.
Вестникар.
Учител.
И воевода си
в битките за свобода и демокрация
кален...
Ти трябва да си вече доста стар,
но по моя днешен личен календар
в Калофер за поезия и бунт 
си бил роден.
Отдавна... Но и сега си жив
без срок за годност и за давност.

А днес са вече крайно други
нравите и времената,
но търся още в стиховете ти
уроци за живота...
Ето, снощи вечер пихме вино с тебе
на екс в механата...
И сам изрекох в тоста пак:
"А вий...вий сте идиоти!"