Нова книга разкрива неописани комбинации на родни шахматисти
/ брой: 111
Неуморният изследовател на шахматната ни история Стефан Сергиев представи изключителна книга, разкриваща комбинационното творчество на известни, малко познати, а също и някои позабравени български шахматисти, родени през първата половина на миналия век. Книгата, наречена просто „Комбинации на българските шахматисти“, среща читателя с първото поколение родни играчи, родени до 1935 г. Те са и първопроводници на идеята, че комбинацията е перлата на шахматната партия, че съществуването на този тактически прийом е една от причините черно-бялата игра да бъде причислявана към изкуството. Препратка към тази естетическа категория има още на корицата, илюстрирана с комбинация, проведена от един от големите ни поети символисти Теодор Траянов. В партия, играна срещу двама съвещаващи се помежду си добри български шахматисти, авторът на „Български балади“ намира красив тактически завършек.
Т. Траянов – М. Кантарджиев и П. Куюмджиев, София, 1936 г.
Белите на ход печелят
1.Ке4! de4. Не спасява и 1…f6, на което следва 2.Кg5 fg5 3.Дh7 Цf7 4.Дg7 Це8 5.Дg6 Цd7 6.Ое2 +- с неотразима атака. 2.Дh8!1 1:0.
Кратката анкета, която проведохме с изтъкнати познавачи на шахматното ни минало, посочи четирима от представените в книгата играчи като крале на българската комбинационна шахматна мисъл за описания период. Посочваме ги по азбучен ред, тъй като комбинационното им творчество не подлежи на класиране: Петър Моллов, Димитър Пелитов, Иван Радулов, Теодор Траянов.
В книгата са представени и първите български шахматни амазонки: Евелина Троянска, Паунка Тодорова, Антония Иванова и Венка Асенова - и четирите родени в края на 30-те г. на миналия век. Те заедно с Лили Бонева под ръководството на легендарния студентски доктор Антонов изиграха в студентската менза на площад "Народно събрание" първия женски турнир през далечната 1949 година.
Книгата на Ст. Сергиев, която е първа от замислената поредица, запълва голяма празнина в историята на българската комбинационна школа