НОВАТА ИСТОРИЯ

Вървя си по улицата и гледам: пъстра група хора крачи под строй, щрака с фотоапарати, снима с камери. Спирам и се залепвам за тях – и без това нямам по-важна работа. Чужденци. И петима японци с техните дигитални камерки.

Дошли явно да видят икономическото чудо България, с ръка да го пипнат и най-после сами да схванат защо толкова я искат тази страна в разните блокове, съюзи и новите оси на доброто.

Отпред крачи екскурзовод и вдъхновено говори, а апаратите щракат.

Разбутвам шарените чужденци, петимата японци ми се покланят и заставам близо до екскурзовода – дайте и аз да чуя нещо повече за родината, разрешете ми да я опозная по-добре и още повече да я обикна…

- Тук – вика екскурзоводът и сочи мястото, а камерите замъркаха - беше застрелян виден български бизнесмен – най-големият производител на пасти, торти и дребни сладки. Взривиха го дистанционно чрез космически сателит, управляван от плаваща лаборатория в Тихия океан.

Тези които нямаха камери, си водеха записки.

- На това място – продължи водачът на групата – падна убит друг представител на българския едър бизнес. Изгориха го жив с бомбичка-пиратка от неизвестен произход – следствието вече работи десетилетие по този случай. Той произвеждаше пликове за писма и конфети за детски увеселения.

След десетина метра групата спря пред внушителна паметна плоча, турена на жълтите павета близо до центъра на столицата.

- Това място е забележително с друго – човекът, който падна тук, не беше убит. Той беше самоубит. Благодарение на новаторски размах и новите технологии, внедрени от него, страната ни отиде на първо място в региона по производство на копчета и ципове, както и на щипки за пране. В неговите цехове и днес намират поминък хиляди хора. Вечна му памет!

Групата старателно отбеляза на джобните си пътеводители мястото и продължи нататък. Японците снимат от всички страни поредната забележителност.

-Гледай ти – рекох си. –  Че ние ката ден крачим по тези места, а хич не сме се сетили, че бродим по историята на малката ни, но горда страна. Добре е, че има умни хора, които са се сетили, описали и отбелязали всички важни и достойни места, които ще покажат на хората, че и ние сме дали нещо на света. Ще остане в историята мястото, ще го запомним добре и на децата си ще разказваме. История е това, а с какво друго да се гордее една нация, ако не с историята си!

Вървим напред, чужденците си водят записки, японците премятат пътеводители, фотоапарати и камери, а аз все по-гордо стъпвам по изкорубения асфалт.

- Пред нас – вика екскурзоводът – виждате кварталите на столицата, в които живее близо една четвърт от населението на града. Тези квартали вече са частна собственост. Както са частна собственост и улиците, по които сега вървим. Държавните органи у нас обогатиха и доразвиха свещеното право на частна собственост. Вече цели градове у нас са частни. Достатъчно е само да си член на правителството или на друг държавен орган – и имаш изконното право да купуваш и узаконяваш собственост. Освен туристи като вас, тук ежедневно идват и представители на всички страни по света – да се учат от нашия опит, квалификация да придобиват.

Групата се оживява, а на японците очите им стават кръгли – явно схващат, че никога няма да достигнат българския стандарт, колкото и високотехнологична и развита да е тяхната страна.

Оставям чужденците и доволен си тръгвам.

Вярно е – чака ме дълъг ден, обувките ми са пробити, а хляб ще мога да си купя чак в края на седмицата.

Но поне съм горд – имаме какво да покажем, имаме!