Нови правила за бюджет 2027

Министерството на финансите има срок до понеделник да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година и актуализираните прогнози до 2029 г.
Една от съществените промени е свързана с начина, по който държавата планира финансите си за няколко години напред. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план.
"Вече всяка държава от Европейския съюз е длъжна да дава фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. Когато едно правителство влезе в ролята си, трябва да представи такъв план до края на мандата си“, обясни бившият социален министър Христина Христова в студиото на NOVA NEWS.
За България този период е четиригодишен и в документа трябва да бъдат заложени основните политики на правителството, както и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит. Това допълни Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
"Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит“, каза Иванов.
По думите му новите правила променят и сроковете за Бюджет 2027. Проектът вече трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври вместо до 30 октомври, тъй като преди това предстои съгласуване на европейско ниво.
Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и развитието на разходите, посочи Иванов. Според него новата система дава по-голяма гъвкавост спрямо стария подход, но същевременно европейският контрол върху политиките за приходите, разходите и публичните финанси остава съществен.
Христова допълни, че при оценката на разходите ще се отчита и кои от тях действително са под контрола на правителството. По думите й например разходите за лихви и част от средствата, свързани с европейско финансиране, се разглеждат по различен начин.
Според Добрин Иванов най-големият въпрос е какви реформи ще бъдат заложени в новия бюджет. "Голяма мистерия е какво ще бъде представено в Бюджет 2027. Ние се надявахме и очакванията ни бяха още в Бюджет 2026 да видим основните реформи, които бяха обещани в предизборната кампания и които видяхме в програмата на правителството“, коментира той.
Иванов посочи, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова според него очакванията към бюджета за 2027 г. са значително по-големи.
Христина Христова определи задачата пред правителството и финансовия министър като изключително тежка. Според нея основният проблем е размерът на публичните разходи. "Трябва да се направи голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи. Това е най-големият проблем. Последните пет-шест години разходвахме средства, които не сме произвели, които нямаме“, заяви бившият социален министър.
По думите й през този период са се натрупали сериозни дисбаланси в държавната администрация, включително при възнагражденията в отделните структури. Христова смята, че трябва да бъдат преразгледани и механизмите, при които определени заплати се увеличават автоматично.