03 Юни 2026сряда23:02 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Нови стихотворения от Димитър Стефанов

/ брой: 126

автор:Дума

visibility 10981

Димитър Стефанов е известен български поет, есеист и преводач, автор на повече от трийсет книги, между които стихосбирките "Знак за събиране" (1968), "Миналото, в което ще се превърнем" (1975), "Всекидневни сонети" (1981), "Гората на глухарчето" (1988, първа българска хайку стихосбирка), "НепреМИГващо синьо" (1999), "Защо снегът?" (2002) и "Човешки, твърде човешки" (2007), лирико-философските миниатюри "Невидимости" (2005) и двата есеистични сборника "Несъответствия" (1983) и "Очертания на мига" (2008).
Член е на Българския ПЕН-център, почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура, почетен член на Клуба на независимите писатели - Братислава.

 

Пътник през времето

   Бързаш, все бързаш.
И сега.
Към автобусната спирка.
   Тъй като автобусът вече
пресича кръстосаните посоки
и спира след светофара,
артрозно почваш да тичаш,
за да го хванеш.
На една ръка разстояние
задната му врата
нежелателно
под носа ти се хлопва
и претъпканият автобус
от ръцете ти се изплъзва,
като да е мечта.
   Поеми си дълбоко дъх,
сърцето си усмири.
Ще дойде следващата възможност,
може би в нея ще има
свободно местенце за теб.



Двамата

Потънали са в мълчание.
Той често надига
чашката с твърд алкохол,
а тя поднася
близо до своите устни
чашката на лалето.



Зимен фрагмент

Голи, прозирни, самотни
са дърветата извисени.
А тъй са си близки
и лежат заедно
на сушина
дървата за огрев.



Птици над селото

Те долитат...

Орелът се вие високо
някак спокойно небесен,
няма да го съзра,
ако не ми се обади
с исторически грак:
Кра-кра!
(Кракра Пернишки?)...

Ястребът крясва остро,
кой да му възрази.
Рязва дълбоко деня
с металносиви криле,
почва видимо да стеснява,
почва видимо да снишава
своите хищни кръгове
над избраната цел
и отведнъж се стрелва надолу.

Победен крясък...
Сподавен писък...

Орли, орли...
Мое балканджийско селце!
Ястреби, ястреби...
Наше световно село!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ