Нови стихотворения от Георги Драмбозов

Зимно стихотворение

Душа, душа, над теб снежинки кротко падат, 

ще те затрупа бяла пустота... 

Ти дълго търси своята награда - 

да вкусиш плод из нивите на есента.

Душице, умори ли се да чакаш вече 

в сезона мъдър златен плод сама? 

Признанието зимно трепка в пътя млечен, 

ще го усетиш чак на горната земя.

И Gloria mundi e измамно светла птица 

там горе, в синия бездънен свод, 

и в нейно име много земни мъченици 

гасят фенерчето на своя клет живот... 

Душа - душице, нека дълго да ми свети -  

перцето ми да водиш мъдро ти 

по оня път нелек на звездните поети, 

но винаги с докрай изстрадан стих.

Риторично стихотворение

Ако враг ми нападне земята отново 

и отново сме шепичка войнствена рат, 

ще вдигна на крак с благо бащинско слово 

и децата, що пръснах по белия свят.

На военния самонадеян министър 

ще да му докладвам аз, о.з. капитан, 

че поемам семейна отбрана над Искър, 

че дължа на народа си свят тази бран.

Аз баща съм и дядо, аз съм многодетен 

и ще браня до гроба си тази страна, 

ама нека ми каже кой носи ми цвете, 

кой ми носи страдания, бомби, война...

И кого да обичам сам вече не зная - 

аз живях за любов, срещнах само разврат...

Премиере, министре, признайте накрая - 

кой е всъщност врагът ми и кой ми е брат!    

Има такава държава

          ...Да, народът туй е стадо овци,

             ала все магарета ги водат...

                           Пенчо Славейков

Кой ви каза, че няма такава държава? 

Тук Бог дал, равнини, планини и моря, 

тя пет века могла да ги отстоява 

само с чети с орлови пера. 

                                                                                 

Да, пет века я нямало тази държава, 

но народът у себе си я съхранил, 

тоз народ можел самичък да се управлява - 

Киряк Стефчов - предателят, в грях се родил.

Тук покълнало светло Шишманово семе, 

там плод вързал е древен Асеневски род...

Черногледецо, спри, отрицателю дребен, 

ще възкръсне тоз древен и гневен народ.

Не със шоу и чалга, а с обич и вяра, 

с кръв и пот храм държавен ще си съградим, 

не магаре-водач, нека Лъв ни строява 

и животът да стане по-хубав, амин!

Ще измислим, ще има такава държава - 

не магарето пак, нека води Лъвът!... 

И синът ми в такава държава остава. 

И аз моля в такава да ме погребат.

Лондон, Ивайло Терзийски - до поискване

Ти си мъдър и млад, ти си българско чедо, 

ти от Бога си взе малка дунавска нафора - 

от британския бряг днес към Дунава гледаш, 

ти си просто човеко-поет. И метафора.

Ти оплиташ и слънцето ярко с ресници, 

най-законният гражданин днес на всемира, 

ти ще тръгнеш към тигъра с голи пестници, 

но смутено пред мравката мъничка спираш.

Ти посея в сърцата ни слънце и стихове - 

да покълват у нас - и за радост, и мъка, 

не шумиш пред успеха, усмиваш се тихо, 

честно кармата носиш - любов и разлъка.

Ще отминат годините в пуста чужбина, 

Одисей ще се върне пак в родна Итака - 

много място за него в сърцата ни има, 

Телемах лък държи, Пенелопа го чака.

Не се предавай!

                    На Крис Григоров

Приятелю сърдечен мой, не се предавай! 

От сто деди навярно туй си наследил - 

в сто цвята ни е тя, лиричната държава, 

но светлината Бог от погледа ти скрил.

Проклятието чупи крехките ти кости, 

а искаш с вятъра да се надбягваш ти -  

безбройни изпитания ти праща Господ, 

преди в Светото тайнство да те посвети.

Приятелю мой, книгата си на живота 

все някога на този свят ще сътвориш - 

ти просто си нарамил кръста към Голгота, 

с Пилат не стори никакъв алъш-вериш.

Ще ти призная, че завиждам за куража 

да късаш от Дървото на живота плод 

и търся думите, за да го преразкажа 

на другите библейския ти свят живот.

Бъди какъвто си до днес в света разблуден, 

за нови изпитания бъди готов! 

Ще дойде тя при тебе Gloria mundi. 

С писмо от татко Брайл... С аплауз... И с любов.

                        

Златна възраст 

                       На Т.

Ще дочакаме златната възраст на сцена! -

избледняват очите, сребреят коси, 

аз не съм оня Принц, ти - онази Мома неродена, 

над спектакъла тежка завеса виси.

Ще покрие тя сто завистливи Гордани - 

аз главите на Змея ще отсека, 

ти, любима, на стари години пак ще ми пристанеш, 

още сила ще вдъхнеш в таз мъжка ръка.

Точно в златната възраст сам Бог ме орисал

да раздухам в огнището въглен и жар - 

много песни за тебе не съм ни допял, ни дописал, 

коленичим пак двама пред Божи олтар.

Хорът ангелски радостно там ни припява, 

а пък Господ ни праща свещен благослов - 

аз съм Принц, ти си Фея, не трябва до гроб да забравяме, 

че и в златната възраст се влиза с любов. 

Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на професионалната гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град и читалищен деятел. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата", "Кръстопът на музите", "Безлюбие", "Апология на тъгата". Негови стихове са превеждани на руски, украински и унгарски. Член е на Съюза на българските писатели.