02 Октомври 2022неделя07:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°. Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°.

Антология

Пегас

Нови стихотворения от Матей Шопкин

/ брой: 185

автор:Дума

visibility 244

От редактора

Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще се докоснем до поетичните хоризонти на Матей Шопкин чрез неговите най-нови стихове. Ще си спомним и за писателя журналист Петър Динчев с материала на Величко Хинов.

Приятно четене.


МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Пише и литературна критика. Превежда от руски език.
Носител е на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица чужди езици. На руски език има издадени седем стихосбирки. Народен деятел на изкуството и културата, лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители", носител на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златен Есенински медал" - Русия, и член на творческия клуб "Московский Парнас". Почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.

Трицветен град

        С почит
        към град Сухиндол

Сред плодородните предели
на Дунавската равнина
от къщи като преспи бели
извира бистра светлина.

Попътен вятър тихо свири
и буди птиците от сън,
а от зелените чимшири
се рони мелодичен звън.

Вината бели и червени
искрят в самия небосвод
и хората са вдъхновени
от светла жажда за живот.

Родината по път заветен
върви нагоре и напред,
и Сухиндол е град трицветен
под родния свещен трицвет.


Поетът на България

Обречен на борби, на изпитания,
на слава, на любов, на грехове
той иде от незнайни мироздания
и носи необятни светове.

О, светове, белязани от раните
на страсти, на неволи, на лъжи.
Дори да стане жертва на тираните,
Поетът своя път ще продължи.

И ще издига чаша за наздравици
над спомени, надежди и мечти,
и с думи като огнени светкавици
безсмъртния живот ще освети.


Страж

През всичките мои предишни години
познах и възход, и мъчителен ход,
но нямах и нямам печални причини
да бъда отчаян от моя живот.

Аз нося чертите на страж стародавен
под слънчеви струни и лунни лъчи,
затуй по земята минавам изправен
и гледам народа с открити очи.

И въпреки злоби, беди и несгоди,
през димни огнища и тинеста кал
към светли и горди предели ме води
звездата на моя свещен Идеал.

И верен на себе си, пак ще ви кажа:
През всички сезони под родния свод
аз бях и оставам в голямата стража
на моя велик и прекрасен народ.



Пътник

А аз съм верен на оная
мечта на моите мечти
да бъда пътник към Безкрая,
където раснат висоти
и греят слънчеви простори,
и пеят изворни води,
и всичко покрай мен говори:
"Бъди, поете мой, бъди!"

И вдъхновен, и непритворен
вървя под светлина и мрак
и не забравям своя корен
и бащиния свиден праг,
и оня град на градовете,
където Царевец блести
и се прегръщат вековете
пред каменните му врати.

Аз помня, че сред необята
от висша сила съм призван
за моята Родина свята
с перото си да влизам в бран
и вдишал вяра от оная
мечта на моите мечти,
оставам пътник към Безкрая
венчан за вечни висоти.


Кратка есенна песен

А в тая златолиста есен
да ме обсипят светлини
и на далечен път понесен
у мене песен да звъни.

И аз докрай да осъзнавам,
че има смисъл в моя ден
на Словото да се отдавам
и да оставам вдъхновен.

Да ненавиждам всяка корист
и всяка подлост и лъжа
и даже в мигове на горест
с любов перото да държа.

И в тая златолиста есен
у мене песен да звъни
и да вървя на път, понесен
към благодатни бъднини.



Размирен ден

Искрят лъчи, шумят дървета,
роса роси, реки бучат
и над балкани и полета
изгрява слънцеок денят.

Но нещо в мислите ми стине
и ме гнети жесток въпрос:
И този ден ли ще отмине
като противен тъжен гост?

Не знам и никого не питам.
На мен ми стига радостта
да ме обсеби светъл ритъм
от светъл стих за красота.

И все едно какво ми носи
ей този мой размирен ден.
Аз нямам нужда от въпроси,
защото той изгрява в мен.



Глас

    В памет
    на Ивайло Балабанов

Когато черен вятър ме превива
в защита шепна мъдрите слова:
"Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това".

И в мене светъл порив се пробужда
да превъзмогвам всички ветрове,
защото този свят изпитва нужда
от честни и достойни стихове.

И вписвам в моята житейска книга,
че никой няма над поета власт.
И към самата вечност ме въздига
Ивайло-Балабановият глас...

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Иван Иванов: Необходимо е модернизиране на икономиката

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 190

Банките вдигат лихвите от октомври

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 190

ЕБВР повиши прогнозата за българската икономика

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 190

Арменският поп

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 190

Безплатно ли?

автор:Деси Велева

visibility 285

/ брой: 190

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ