Новият враг

И така. Цялата медийна общност изведнъж си откри нов враг. Това вече не е митичната руска дезинформация (спряха парите и интересът изчезна). Новият епичен враг са... китайските инвестиции.
Може би точно това трябваше да е впечатлението, с което да останат случайните зрители на бТВ вчера. На екрана изгряха двама журналисти (Любчо Нешков и Мартин Русков), които развиха буквално постапокалиптичен сюжет - китайските пари напредват към българската граница и тежко корумпират Унгария, Сърбия, Северна Македония, Гърция. България е в капан от инвестициите на Пекин, които са като влак, който прокарва злокобното комунистическо влияние на режима. Китайските инвестиции, дръжте се, създавали спирала от зависимости на малките балкански икономики, а транспортните коридори всъщност можели да се превърнат в инструмент срещу НАТО и неговата мобилност... Човек направо да излезе от вкъщи и страхливо да се оглежда за китайски шпиони по улиците.
Вън от шегата обаче, в последната една година съвсем целенасочено, абсолютно брутално и пропагандно се прави опит да се създаде нова грантова прослойка, която се бори с "китайското влияние". Появата на две журналистически "съвести" на екран не е случайна. Те бяха пуснати в обращение, след като за първи път от години бе направен известен пробив в отношенията с Китай след посещението на делегация на БСП.
Много е интересно разбирането как китайските инвестиции създават зависимост, но германските - не. 
Точно по същата логика с години ни продаваха идеята, че руският газ е корупционен и опасен, но американският по някакъв начин е изпълнен с въздуха на свободата, ценностите и хуманизма.
Кратка справка показва нещо потресаващо. На Балканите България е страната, която е привлякла най-малко китайски инвестиции. И очевидно политкомисарите ще се опитат да обявят това за успех, докато всъщност пред себе си имаме знак за грандиозен провал. Инвестициите в транспортна инфраструктура и високи технологии не корумпират, те дават възможности за развитие. Но някой много иска България да си стои като огромна черна дупка, затънала в бавно строителство на магистрали и вечно нерешени водни проблеми.
Посещението на Атанас Зафиров в Китай ясно демонстрира, че там има интерес към България, има база за развитие на отношенията, има възможности за добър бизнес. И точно тук новото грантаджийство решава, че сега е моментът, в който да се натрупат пари. Атаката срещу икономическите отношения с Китай съвсем не е случайна. Доналд Тръмп може би спря едни грантове, но е насочил парите в съвсем друга посока. Сега врагът е Големият дракон и очаквам още десетки филми за скритата опасност във вноса на китайски чорапи, които разлагат глезените на крехката българска демокрация. 
Време е да се научим да разпознаваме елементарната пропаганда, дори и когато ни е поднесена във вид на журналистическо "разследване". То и раковият тумор имитира здравата клетка, нали така?