Няма нощ, която да не завършва с утро

В горещата нощ, когато всичко наоколо е изгоряло и посърнало от сушата, в дома на Хари Къри се появява странният и очарователен скитник Старбък, който обещава, че срещу сумата от 100 долара ще донесе благословения и спасителен дъжд. Никой не вярва, че той ще успее, но чрез него и благодарение на неговата вяра постепенно всички герои в "Човекът, който прави дъжд" се променят. Едни откриват любовта, други намират изгубената си смелост, трети откриват самите себе си... А накрая идва дъждът, защото няма нощ, която да не завършва с утро. Пиесата на Ричард Неш е преди всичко драматургичен текст с голям духовен заряд, а в бездуховното време, в което живеем, той е радост за душата и сетивата. Пиеса, съчетала в себе си удивителна простота и духовна извисеност. Земна и същевременно небесна. Реалистична, но и романтична. Ще се посмеете, ще си поплачете, но ще си тръгнете щастливи и пречистени, така режисьорът Михаил Петров обяснява своя избор за постановката си в Драматичен театър "Рачо Стоянов", Габрово.  Сценографията и костюмите са на Елена Иванова.
Героите са очарователни, изключително искрени и непосредствени. Основното събитие е сушата. Зеленината изчезва, дърветата и посевите изсъхват, хората обедняват, губят надежда. Ще им докара ли дъжд Бил Старбък? Е, когато пъзелът се подреди, няма начин да не завали! Когато хората започнат да общуват нормално помежду си, когато имаме Вярата, Надеждата, когато душите ни се изпълват с Любов, Земята ще се превърне в Райска градина! Земята не може вечно да жадува. Един ден, когато се събудим, утрото ще бъде зелено!, убеден е той. И наистина този спектакъл излъчва необикновено чиста и искрена вяра и нещо толкова истинско и човешко, каквото е обичта - обичта към земята, към човека, към истината, към самия себе си. С яснотата и прецизността на творческия си замисъл и с умелото провеждане и реализиране на основната идея и внушение за необходимостта от обич, искреност и вяра в чудеса.
Представлението на Михаил Петров е своеобразно предизвикателство спрямо изкуствените интелектуални конструкции и студената злъч на мъртвия театър. Неговият спектакъл разкрива и доказва най-добрите страни на добрия класически театър, в който всичко е концентрирано в човека, в неговата душа и мисъл, в неговата тъга и надежда, в неговата сила и слабост. И точно в това се състои призванието на Бил Старбък, който във великолепното и ярко изпълнение на Юрий Ангелов, е "магьосникът", който трябва да вдигне завесата на заблудите и да убеди скептиците и невярващите, че на света има красота, истина и спасителен дъжд. И той наистина успява да го прави, защото тъжният и самотен Хари на Илия Костадинов намира своето спокойствие и сигурност, защото Лизи на Надежда Петкова открива красотата в себе си, защото скептикът Ной на Димо Димов преодолява страховете си, защото Джими на Петко Петков намира смелостта си, защото Файл на Николай Бързаков признава истината, защото Шерифът на Огнян Каменарски отстоява своята истина. И ето, че магията става!


В очакване на чудото - Петко Петков,  Илия Костадинов, Огнян Каменарски, Димо Димов, Надежда Петкова, Николай Бързаков и Юрий Ангелов


Няма нощ, която да не завършва с утро - Юрий Ангелов и Петко Петков

Илия Костадинов, Юрий Ангелов и Петко Петков в сцена от спектакъла

Трябва да се вярва в чудеса - Юрий Ангелов и Надежда Петкова