Няма ток за електрическия стол

Една пиеса трябва да въздейства и след това да те кара да мислиш, а не обратното, смята писателят и драматург Александър Секулов. Неговата първа драматургична творба "Няма ток за електрическия стол" е сред премиерите на сцената на Драматичния театър в Пловдив. Пиесата представя една абсурдно мрачна и вътрешно динамична, заредена с остри конфликти и противопоставяния история за осъден на смърт престъпник и неговия палач, а действието се развива в камерата за екзекуции. Философски размишления за стойностите на живота и моралните ценности, които биват подлагани на съмнение в екстремни ситуации.
Какво се случва, ако светът е изчезнал, а героите са единствените оцелели? Дали привилата важат винаги или трябва да се измислят нови и кой има правото да ги измисля? Това са само част от темите, които осъденият и екзекуторът, в изпълнението на Калин Врачански и Красимир Доков, обсъждат един с друг или един срещу друг, плътно затворени в стаята за изпълнение на екзекуции, която по сценографското решение на Васил Абаджиев е абсолютно изолирана от външния свят, а актьорите нямат никакъв контакт със зрителите. "Няма ток за електрическия стол" е първата постановка по съвременна българска пиеса на режисьорката Лилия Абаджиева.