Нюанси

  Да ви кажа откровено, не съм от тънките познавачи на църковните дела. Това не ми пречи да съм православен християнин и почитам нашата си вяра, която ни е крепила и запазила във вековете на възход, падения, гнет и "политически коректни" ограничения. Точно пък затова на мен лично ми хареса смирената, но и твърда позиция на църквата ни да остане вярна на канона. Истински коректното й, но и достойно гостоприемно поведение по време на посещението на папата в България. 

Не се съмнявам, че някои се ласкаят България най-накрая да влезе във водещите новинарски рубрики по света по повод на визитата на предводителя на Римокатолическата църква. Това не е лошо. Крайно време е в редките телевизионни емисии за България на Запад да сменят поне за малко онзи традиционен кадър с циганската каруца по улиците на София и кръжащите бездомни кучета. Но, съгласете се, ще промени ли присъствието на папата представата за България и българите, когато те сами вървят упорито срещу собствените си интереси? С примирение към все по-тъжната реалност с драстичната бедност, корупция, проблематично правораздаване и безпътно управление. Но и със съглашенското, да не кажа унизително поведение на самообявилия се елит към силните в Европа и света, независимо от верските ни, традиционни, културни, а защо не и емоционални различия и нюанси.  

Ето защо, без да отричам усилията на организаторите, на мен ми дойде в повече настройването на сърдечния ни ритъм изцяло с проявите на посещението. По едно време останах с впечатлението, че не се намирам в източноправославна страна. Някои медии пък изпаднаха в такава екзалтирана словесност, че в обилно отделеното им време и място ни запознаваха с всички финеси на католицизма - къде чрез своята неукост, къде с дълбокомислените разсъждения на внимателно подбрани специалисти. Дори прекрасният ни Ден на храбростта и празник на Българската армия, а и Гергьовден изпаднаха донякъде в сянката на височайшето събитие.

Няма да тълкувам в подробности посланията на определено симпатичния и социално ориентиран папа. Неговите призиви за мир и разбирателство, виждането му към проблема с мигрантите, демографския срив в Европа, необходимостта от духовно единение и съпричастност към бедните и страдащите. Повечето от тях са добри, полезни и общоприети. Други - обременени с нюанси в тълкуването. Преклонението на Светия отец пред иконата на св. св. Кирил и Методий в катедралния храм "Св. Александър Невски" обаче бе определено важно, особено за тези, които умеят да виждат знаците и ги разчитат. Пък и думите на Франциск за България като мост между Изтока и Запада, макар и не нови, също впечатляват. 

Аз поне не забелязах папата видимо да има афинитет към инфраструктурата. Може и протоколно да е казал нещо по темата насаме с премиера. Но ако се съди по думите на Борисов, височайшият католически духовник е похвалил "това, което правим" с магистралите и мостовете, за приносите "ни" към Западните Балкани и председателството "ни" на Евросъюза. Явно първият министър, но не сред равни, не пропуска да "ни" обработи магистрално преди евровота. На което можем да кажем по нашенски "...късно е, либе, за китка, резето хлопна".

От България папата отива в Македония. Там ще се преклони пред Майка Тереза, етническа албанка от Скопие. Неизбежно ще отправи и своите послания за мир и междуетническа толерантност към най-близката до сърцата ни млада и предимно православна държава. Особено след избора на новия президент Стево Пендаровски от СДСМ с решителната помощ на албанските гласоподаватели, казват. 

  Това е за днес. Отидете в храма, запалете свещ и се помолете на нашите икони.