О, Шипка... или защо кръвта вода не става

"И на сто години да стана, държат ли ме краката, на тоя ден тук ще съм!", настоява Асен Кренев от софийското село Мирковци, докато ловко събира празните гилзи за пистолета, с който допреди малко е отбранявал позицията си на Орлово гнездо.
И за да не се чудя за причините, дето го водят до "заветния връх" от десет години насам, уточнява: "39 опълченци е дало през Руско-турската война преди 133 години Мирково. Към тях трябвало да прибавим двама Ботеви четници, дузина, че и отгоре хайдушки войводи, да не говорим за погиналите през войните и антифашистката съпротива". И затова наближи ли 21 август, поне десет мирковчани, официални членове на местния клуб "Традиция", вадят оригиналните си хайдушки дрехи, почистват шишанетата и пушките бойлии и със собствен транспорт пристигат на Шипка. Първо за репетицията, а после и за истинското сражение. Кръвта вода не става, приятелю, ама, за да е по-сигурно, иска се традицията да бъде спазвана! От всички, без разлика на пол, възраст и занятие. "А не като сега - обикновените граждани изпъват жили пеша по 1000-ата стъпала, а началниците фучат по нанагорнището с по 100, че и 200 конски сили", гневи се Асен.
То всъщност тая година началниците се брояха на пръстите на едната ръка - кметовете на Казанлък и Габрово, някой и друг областен управител. Ни президент, ни премиер, за парламент да не говорим. В разгара на лятото сме.
Всъщност за парламента се оказва, че не съм съвсем прав, имаше един народен представител в многотията, социалистът Ивелин Николов - главният редактор на ДУМА, ама той се качвал до върха по традиция, нали си е габровец.
"Не забравяйте, че не католици или протестанти, а православни братя славяни ни се притекоха на помощ", припомня дядо Галактион и стиска десниците на военните аташета на Русия и Украйна.
Междувременно хлапачка е застанала на две крачки от нас и с истинско страхопочитание пита дали може да се снима за спомен с хайдутите? Може, как да не може, ама нека прибавим към нас и някой башибозук, че това лято с техните униформи от киноцентъра се облякоха все приятели като Дончо Ангелов от Благоевград, смее се мирковчанинът.
Слънцето е скочило на високо, лъчите му изгарят, ама хайдути и нередовен аскер са влезли в яростна схватка, още миг и току-виж паднал върхът... Няколкото реплики на 50-милиметрови планински оръдия бълват огън и пушек, откъм Редута на Стоманената батарея хвърчат шрапнели, палатката лазарет е препълнена с "ранени", а хилядното множество аха, да скъса импровизираните кордони и да нахлуе в самия театър на "бойните действия".
"А бе, господине, дръпнете се встрани, че ей сега ще мине ескадронът на генерал Радецки и ще стане някоя беля!", настоява униформеният полицай, ама кой да го разбере, като господинът е словак, пристигнал дотук на велосипед и сега иска да заснеме всичко, което наблюдава.
30 са велосипедистите на върха, потеглили са от словашкото градче Скалица преди седмица, крайната им цел е да се включат във възстановката на боевете, обяснява водачът им Мариан Кришадски. Малко преди крайната точка преодолявали последните метри редом с 15 жители на град Шипка, които за втора година организират планинско бягане в чест на погиналите при отбраната на прохода. Най-отпред, разбира се, е кметът Стоян Иванов. И как да е другояче, като шипканлии се готвят за референдум, на който да стане ясно дали ще станат самостоятелна община, или ще останат "под гнета" на съседния Казанлък.
Шипканлии винаги са били по-различни, навият ли си нещо на пръста, от девет реки и дерета вода ще докарат, ама намисленото ще го случат, обяснява стар познайник от региона и опитва в шумотевицата да обясни как с приходи от културно-историческите паметници в землището си градчето ще "цъфне и върже", след като се отдели от Казанлък.
Междувременно лютата битка е завършила, четирите коня от старозагорския полицейски ескадрон са изкачили по стръмното молодците от сотнята на генерал Радецки, Сюлейман паша (трета поредна година в неговия образ се превъплъщава софиянецът Пламен Петров) е счупил на две сабята си, а старозагорската дизайнерка Даниела Петрова с неистово облекчение смъква низамската униформа от гърба си.
Мал шанс, тази година като теглили чоп кой на коя позиция се бъде, се паднало на заралии да бъдат от "омразната страна". Какво да се прави, възстановката си е възстановка, всички искат да са я опълченци, я донски казаци, ама нали и противник трябва да има?!
Кой плаща масрафа и джепането? Как кой, всеки си плаща от джоба, отсичат от националното дружество "Традиция" и със солидна доза носталгия припомнят, че преди кризата от Казанлък и Габрово заделяли по някоя хилядарка, ама този август всичко си било на единия гол ентусиазъм. 250 души от цялата страна се отзовали на призива, малко ама все качествени хора се случили, имало сред тях и осемгодишни хлапаци и 85-годишни старци.
Тържеството е отзвучало, планинските оръдия са прибрани, униформите са скътани по багажниците на автомобилите, опустяла е и горната площадка на паметника. Младо момиче прави последен опит да зърне през окуляра на далекогледа Дунав, а спътникът й не спира да се чуди защо толкова дълго се е проточил градежът на паметния обелиск. От вземането на решението през 1879-а, та чак до август 1934 г., когато в присъствието на цар Борис III министър-председателят Кимон Георгиев реже лентата.
Мъж от охраната вдига рамене: то хубавите работи бавничко се случват. И на глас се моли не за друго, а държавата да задели някой лев за догодина, че да не остава паметникът заключен и беззащитен.

В очакване на поредната атака към Орлово гнездо

Четата от Мирково

Хайдутин от село Мирковци (вляво) охранява пленените башибозуци след победната битка за Орлово гнездо

Д-р Добрин Добрев от Добрич се беше превъплътил в образа на казак

Служебните автомобили на габровските кмет и областен управител бяха паркирани в непосредствена близост до Паметника на Свободата. Такова нещо не са си позволявали в ранни години дори шофьорите на премиера и президента, коментираха постоянни участници в тържествата на Шипка