23 Юли 2025сряда03:50 ч.

Поезия

Обезвяра

/ брой: 10

visibility 23783


Дамян ДАМЯНОВ

Обидно ми е, че съм жив.
В заблудата, че се издигам,
катерих планини-лъжи,
до тъжна истина да стигна.
Уж се изкачвах на възбог,
но не във висинето звездно
намерих се, а в трап дълбок.
Върхът ми се оказа бездна.
И вместо хора-божества,
аз зърнах хора-буболечки,
нищожни, пъплещи едва,
понесли алчност, завист, грях...
Но най-ужасно бе, че в тия
мравунячета аз видях,
уви, и себе си самия -
понесъл свойта сламка и
към свойта дупчица запътен,
препънат в свои букаи
и в свое щастийце закътан.
Затуй ли, Боже, длани драх
и топка кърви станах, Боже?
За да презра и мен, и тях,
и целия живот нищожен?
Аз питам Бог. Но где го Бог?
Ни глас, ни лик... Небето зее
над мене като трап дълбок.
И там ли нищото живее?

Фалшиви сайтове продават скъпи винетки

автор:Дума

visibility 1688

/ брой: 133

Пожари в Киев след руски удар

автор:Дума

visibility 1333

/ брой: 133

Гореща вълна в Европа

автор:Дума

visibility 1707

/ брой: 133

Управляващите в Токио вече нямат мнозинство

автор:Дума

visibility 1829

/ брой: 133

Накратко

автор:Дума

visibility 1542

/ брой: 133

Съчувствие

автор:Таня Глухчева

visibility 1571

/ брой: 133

В разрез със закона

visibility 1766

/ брой: 133

Нужни са промени

visibility 1271

/ брой: 133

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ