11 Юли 2025петък08:57 ч.

Поезия

Обезвяра

/ брой: 10

visibility 23753


Дамян ДАМЯНОВ

Обидно ми е, че съм жив.
В заблудата, че се издигам,
катерих планини-лъжи,
до тъжна истина да стигна.
Уж се изкачвах на възбог,
но не във висинето звездно
намерих се, а в трап дълбок.
Върхът ми се оказа бездна.
И вместо хора-божества,
аз зърнах хора-буболечки,
нищожни, пъплещи едва,
понесли алчност, завист, грях...
Но най-ужасно бе, че в тия
мравунячета аз видях,
уви, и себе си самия -
понесъл свойта сламка и
към свойта дупчица запътен,
препънат в свои букаи
и в свое щастийце закътан.
Затуй ли, Боже, длани драх
и топка кърви станах, Боже?
За да презра и мен, и тях,
и целия живот нищожен?
Аз питам Бог. Но где го Бог?
Ни глас, ни лик... Небето зее
над мене като трап дълбок.
И там ли нищото живее?

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ