22 Февруари 2026неделя12:48 ч.

Поезия

Обезвяра

/ брой: 10

visibility 24437


Дамян ДАМЯНОВ

Обидно ми е, че съм жив.
В заблудата, че се издигам,
катерих планини-лъжи,
до тъжна истина да стигна.
Уж се изкачвах на възбог,
но не във висинето звездно
намерих се, а в трап дълбок.
Върхът ми се оказа бездна.
И вместо хора-божества,
аз зърнах хора-буболечки,
нищожни, пъплещи едва,
понесли алчност, завист, грях...
Но най-ужасно бе, че в тия
мравунячета аз видях,
уви, и себе си самия -
понесъл свойта сламка и
към свойта дупчица запътен,
препънат в свои букаи
и в свое щастийце закътан.
Затуй ли, Боже, длани драх
и топка кърви станах, Боже?
За да презра и мен, и тях,
и целия живот нищожен?
Аз питам Бог. Но где го Бог?
Ни глас, ни лик... Небето зее
над мене като трап дълбок.
И там ли нищото живее?

АЕЦ "Козлодуй" пропуснала ползи за 18 млн. лв. заради Шести блок

автор:Дума

visibility 3200

/ брой: 35

Основни храни поскъпнаха двойно

автор:Дума

visibility 4631

/ брой: 35

БНБ очаква устойчив икономически растеж

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 35

ЕК представи стратегия за Източна Европа

автор:Дума

visibility 4256

/ брой: 35

Владимир Путин: Санкциите на САЩ срещу Куба са неприемливи

автор:Дума

visibility 2817

/ брой: 35

Вашингтон е готов да удари Иран още в събота

автор:Дума

visibility 4695

/ брой: 35

Умнокрасивият чекист

автор:Александър Симов

visibility 4509

/ брой: 35

За служебните министри

автор:Чавдар Найденов

visibility 4434

/ брой: 35

Ние губим, те печелят

visibility 4941

/ брой: 35

Пазарна икономика - оправи държавата!

visibility 3549

/ брой: 35

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ