Общото между хипертонията и бъбречните заболявания

Според статистически данни за нашата страна 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% - на фона на хипертония. С други думи, въпреки принципно разнообразната етиология 2/3 от болестността от хронични бъбречни заболявания се дължат само на две заболявания – диабет и хипертония.
Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания. Описани са многобройни патогенетични фактори, допринасящи за развитието й, немалка част от които са обект на антихипертензивната терапия.
Високото кръвно налягане е сред водещите причини за прогресивно увреждане на бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от произхода й, налага стриктен контрол над артериалното налягане, за да бъде отложено във времето пристъпването към заместителна терапия като хемодиализа или трансплантация.
За артериална хипертония говорим при измерване на стойности на кръвното налягане над 140/90 съгласно СЗО и Европейското дружество по кардиология. С най-висока честота в световен мащаб е т.нар. есенциална или първична артериална хипертония, и в хроничен аспект сред ключовите органни поражения от нея са тези над бъбреците. Придружаващи заболявания като захарния диабет още повече усложняват ситуацията, особено при дълга давност, както е в случаите на тип 1 диабет и при лош гликемичен контрол.
Резултатите от няколко проучвания демонстрираха 4 пъти по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при хора с артериално налягане над 210 mmHg (за систолно) и над 120 mmHg (за диастолно).
Анализ на няколко клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95 mmHg, независимо от вида антихипертензивна терапия.
Съвременните нефролози препоръчват пациентите с хронично бъбречно заболяване да се стремят да поддържат артериално налягане под 130/80 mmHg.
Хроничните бъбречни заболявания са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. В България проблемът е особено сериозен – статистиката сочи, че у нас 12,89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по-висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6–8%.
Като хронично се определя всяко заболяване, развиващо се в течение на три или повече месеца.
Профилактиката на бъбречните заболявания е едно от най-големите изпитания на волята на българския пациент – стадий I и II са напълно безсимптомни, поради което пациентът трябва да положи волевото усилие да посети лекаря за профилактичен преглед, въпреки отсъствието на каквито и да било оплаквания, препоръчват лекарите. Те са убедени, че в българската клинична практика профилактиката на хроничните бъбречни заболявания е един от най-подценените аспекти в здравеопазването. Според тях това е една от основните причини за много по-високата болестност от хронични бъбречни заболявания в България в сравнение с останалата част на Европа.