Общуването между шимпанзета прилича на човешката реч

Британски биолози откриха, че при общуването помежду си шимпанзетата движат устни в ритъм, който прилича на човешката реч. Авторите на изследването предполагат, че "примляскването" при тези животни изпълнява ролята на говор и служи за привличане на вниманието и предаване на емоции и информация. В съчетание със звуците, които издават шимпанзетата по време на размножителен период, тези ритмични движения са важен елемент от комуникацията и социалното взаимодействие между индивидите.

Хората по света, независимо на какъв език разговарят, отварят устата си от 2 до 7 пъти в секунда, като всеки цикъл съответства на една сричка. В жестовете и мимиките на приматите също се наблюдава ритмичност.

Биолозите отдавна и безуспешно търсят зачатъци на реч у орангутаните, шимпанзетата и макаците. Но всички досегашни изследвания бяха съсредоточени върху изучаването на звуците, издавани от човекоподобните маймуни. Авторите на новото проучване предполагат, че човешката реч е възникнала не толкова при процеса на еволюция на звуците, колкото е била базирана на движенията на устните.

Учените сравнили записи от четири популации на шимпанзета - диви в Уганда и в зоопаркове в Германия и Великобритания, и установили, че устните на приматите се движат със среден "речеви" ритъм от 4 "срички" в секунда.

Експертите приемат, че еволюционната приемственост на появата на речта при човека от примамите още не е доказана, но резултатите от изследванията им ще помогнат в пази посока. Сега те имат възможност да наблюдават развитието на тази съставна част от човешката комуникация не само на основата на вокални елементи, но и на жестове.

Новото изследване относно начина, по който е възникнала човешката реч, е публикувано на страниците на списание Biology Letters.