08 Юли 2020сряда13:55 ч.

Очилата - изкуство, необходимост, мода

Навремето император Нерон наблюдавал гладиаторските боеве през смарагда на пръстена си, докато днес очилата са нещо обикновено, много полезно и... чаровно

/ брой: 218

автор:Иван Беловски

visibility 7168

Началото на практическото използване на очилата е някъде в ХIII век. През 1300-ата година в една своя проповед теологът от Ордена на доминиканците Джордано ди Ривалто заявил: "Няма и двадесет години, откакто хората се научиха на изкуството да правят очила - едно от най-благородните и полезни изкуства."
За изобретатели на очилата са сочени живелите и работили по едно и също време, но независимо един от друг италианци - монахът Александър де Спина и Салвино Армати.
Трябва да бъде споменато, че доста време учените са се колебали дали да приемат безрезервно казаното от Джордано ди Ривалто, тъй като при археологически разкопки на обекти от много по-стари епохи са били намерени майсторски полирани стъкла. Но всички те са носели следи от метални обкови, остатъци от залепена кожа, както и отвори, пробити в средата им. Това доказвало, че са били употребявани за украса, били са копчета, токи и други елементи от украшения. Съвсем основателно отпаднала версията, че древните народи са познавали очилата - оптическите лещи за корекция на зрението.
Според Плиний император Нерон наблюдавал гладиаторските борби през смарагда на пръстена си, което дало повод за предположението, че Нерон бил късоглед и използвал смарагда на своя пръстен, за да вижда по-добре - един вид корекция на зрението.
В съчинението си "Съкровищата на оптиката" арабинът Алхацен (когото учените смятат за родоначалник на класическата оптика) отбелязал, че предмети, наблюдавани през стъклен сегмент от сфера, изглеждали увеличени. През ХIII век съчинението на Алхацен било преведено от арабски на латински език и разпространено в ренесансова Европа.
В книгата си "Опус майус", която излязла през 1267 г., францисканският монах Роджър Бейкън отбелязал: "...Плоскоизпъкналата леща, поставена върху страниците на една книга, увеличава шрифта и го прави по-четлив, тази леща представлява един прекрасен инструмент, с помощта на който старци и хора със слаби очи могат да виждат и най-дребния шрифт."
Всичко това довело до възникването в италианските градове Флоренция, Венеция и на островчето Мурано на много работилници за добиване и шлифоване на стъкло, където били поръчвани лещи за четене. Наложило се да им измислят име и лещите били наречени "лапидес ад легендум", означаващо "камък за четене". Това била първата форма на очила, която нямала нищо общо с днешния им вид, тъй като представлявала една голяма леща, поставяна върху самия текст или придържана с ръка в близост до него.
Очила, подобни на съвременните, за първи път били създадени през ХV век и носели името "витреус абокулос" - "стъкло за очите". Те били направени от две лещи, разположени в отделни кръжила, свързани помежду си посредством лостова система. Употребата им била доста изморителна, придържали се с ръка до очите, като двете лостчета били свързани с нит, около който можели да се въртят, докато се намери най-оптималното положение за четене. Тези очила били наречени "нитови", появили се и по-добри конструкции, но през ХIV и ХV век това била преобладаващата форма.
По-късно се предлагали и т.нар. мостови и шарнирни очила, като мостовите притежавали изцяло изработена рамка със заоблена фина средна част, а при шарнирните свързващият двете кръжила груб нит бил заменен с шарнир. Любопитно е да се знае, че рамките на тези очила от злато и сребро добивали все по-пищен вид с причудливите си форми и орнаменти, но неудобството да се държат с ръце оставало.
През ХVII век се появили т.нар. ножични очила, при които двете кръжила били свързани с един лост, който се спускал от средата надолу към носа, имал чудновата форма и служел за дръжка. След време дръжката била преместена отстрани и така възникнал лорнетът.
В по-късен период били създадени "бандажните очила", "челните" и "канаповите". При бандажните кръжилата се свързвали с ремък от кожа, който опасвал цялата глава над ушите, поради което тези очила не намерили голямо разпространение заради естетически съображения. Челните очила задължително трябвало да се носят с шапка, тъй като между двете кръжила стърчала дръжка, която се пъхала под шапката. Характерното за канаповите очила било, че от външната страна на кръжилата имало по един отвор за закачване на шнурчета, на краищата на които имало тежести за придържане на стъклата пред очите.
През ХVIII век шнуровете на тези очила били заменени с къси дръжки без извивки, достигащи ушите, и те се подпъхвали под носените тогава перуки. Появили се и очила с много дълги дръжки, които не завивали надолу, а назад, опасвайки цялата глава.
Едновременно с усъвършенстването на рамките като средство за закрепване на очилата пред очите се развивала и формата на кръжилата. Отначало се правели кръгли с диаметър до 50 мм, след което той намалял и спрял някъде към 35 мм. В средата на ХVII век били на мода осмоъгълните кръжила, след което се появили правоъгълни, квадратни и овални форми.
В края на ХIХ и началото на ХХ век отново се наложили кръглите кръжила. Дълго време тяхната форма се диктувала от естетическите схващания на времето и от технологическите свойства на материалите, от които се изработвали рамките. С производството на очила се занимавали стъклари-занаятчии, а продажбите осъществявали амбулантните търговци. Клиентите били предимно хора с възрастови изменения, с типичното за тях далекогледство. Като междувременна мярка за пречупващата сила на стъклата за очила диоптърът бил утвърден на офталмологичен конгрес, състоял се в град Хайделберг през 1875 г. Пречупващата сила на един диоптър има леща с фокусно разстояние един метър.
Трябва да се отбележи, че от края на ХVII век носенето на очила в Европа станало нещо обикновено. Почти всички възникнали варианти на очилата били старателно описвани от писатели, рисувани от художници, а по-късно - и улавяни от любопитните очи на вече появилите се фотографи. Редно е да се знае, че всеки вид очила имал и свой характер и предавал част от него на своя собственик. Например който носел лорнет, винаги гледал отвисоко. Дамите от епохата на стила рококо кокетно маневрирали с лорнета в златна рамка, той бил мечтата на всяка знатна представителка на нежния пол, чак до началото на Първата световна война. Франтовете пък носели монокли, тъй като с тях можело умело да се "побеждава", докато пенснето принадлежало на учителите и чиновниците.
В днешно време очилата спадат към онези допълнения на външността, които са диктувани, ръководени и променяни от модата. При това жените вече стигат до заключението, че очилата не намаляват красотата им. Подбрани според формата на лицето, очилата могат да подчертаят индивидуалността и да придадат чар.


Цялата стока - на щанда

Във време оно

Не пуснали туристи на плаж, бил резервиран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 128

Внасяме 32 хиляди тона дрехи втора употреба

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 128

ЕК: България ще се възстанови по-бавно от очакваното

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 128

Курортно лято

автор:Лозан Такев

visibility 213

/ брой: 128

Има решение за кризата

visibility 259

/ брой: 128

Новата цивилизация на хората с достойнство

visibility 181

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ