09 Юли 2020четвъртък23:16 ч.

Едно наум

Ода за банята

Те съществуват от най-дълбока древност, а по време на Римската империя са били огромни сгради с красива архитектура и градини наоколо, с помещения за почивка, гимнастика, развлечения, с музеи и библиотеки в тях

/ брой: 245

автор:Иван Беловски

visibility 2128

Най-вероятно първата баня се е състояла в случайното изкъпване по време на дъжд, при ловенето на риба или при пускането на примитивно направен сал във вода. Трябва да бъде споменато, че баните са съществували в древността и са прастари съоръжения, за което говорят немалко археологически разкопки. Например в царския дворец в Крит са били открити вани, произхождащи от 1800-1450 г. пр. Христа, а баните, построени на река Нил, са още по-стари. Богатите египтяни имали голяма слабост към банята и по-специално към ароматните вани. Вместо сапун те употребявали хума и определени билки, а след изкъпването се мажели с благовонни масла.
Първенство в разцвета на баните обаче държали старите римляни. Бележитият римски архитект Витрувий, живял по времето на император Август (27 година преди Христа - 14 г. след Христа), в своя трактат "Десет книги за архитектурата" в кн. V, глава ХХ, е отделил специално място за местоположението, изложението, вътрешното устройство и отоплението на баните, строени по негово време, които са имали основна цел да поддържат хигиената и да закаляват тялото.
По-късно, при разцвета на робовладелските отношения и с натрупването на големи богатства в ръцете на аристокрацията и императора, започнали да строят огромни, красиви терми (бани) с богата външна и вътрешна архитектура, многобройни помещения, големи басейни и зали за почивка и развлечение. Там посетителите прекарвали голяма част от свободното си време в къпане, разговори и физически упражнения. И до днес всеки посетител на италианската столица Рим може да разгледа колосалните терми на император Каракала (211-217 г.), заемащи площ от около 10 хектара, и тези на император Диоклетиан (284-305 г.) с над 300 мраморни седалки, предназначени за къпане. Освен с големи басейни, тези бани били снабдени с открити колонади, градини, зали за гимнастика... библиотеки и музеи! Интересни водоскоци довеждали вода от недалечните римски хълмове. Водата пръскала непрекъснато от големите отворени муцуни на сребърни лъвове!
Луксозните частни бани са също често срещани в римската култура, като от средата на третото столетие преди Христа започнали да ги строят във всички богати патрициански домове. Римските бани са показвали величието и мощта на имперската власт и служели да задоволят най-изтънчените капризи и удоволствия на императора и приближените му патриции.
Римляните, за разлика от египтяните, имали друга техника на къпането - преди да се потопят във ваната, те мажели телата си с балсами, след което се измивали с вода, в която имало накиснати трици. Патрицианките предпочитали да вземат вана с магарешко мляко. После следвала силна и продължителна парна баня, а накрая обливане със студена вода, което представлява един вид фрикция на тялото, изключително полезна за здравето.
Отоплението на банските помещения в древния Рим ставало чрез специална инсталация, наречена хипокауст - той бил изнамерен от старите гърци, но римляните го внедрили и използвали най-масово в обществените постройки и термите. Хипокаустът се намирал под банските помещения, като подът му бил измазан с плътен хоросан за изолиране на подпочвената влага. Върху него се издигали колонки от тухли, камък или глинени тръби в прави редици и на известно разстояние едни от други. На четири съседни колонки се поставяла голяма квадратна тухла, постлана с дебел пласт хоросан. Върху тези тухли се намирали подовете на банските помещения. Посредством тънки оловни тръби нагрятата вода се отправяла в басейните на банята и в другите помещения. Топлият въздух от пещта циркулирал между тухлените колонки и затоплял отдолу подовете на отделните бански помещения, като стените на помещенията били двойни, между тях имало кухини, които били свързани с хипокаустното помещение и така топлият въздух загрявал и тях.
Турците възприели хипокауста от византийците и го приложили в своите бани - хамами.
Може да изглежда невероятно, но според някои историци французите не могат да бъдат похвалени в прекалено голяма любов към чистотата. Едва през ХІІІ век къпането започнало да фигурира в обществения им бит, когато се появила и първата обществена баня. През 1236 г. баните в Париж нарастват на 26 при население от 120 000 души.
За разлика от простолюдието, френската аристокрация поддържала редовно хигиенните си навици и всички богаташи имали бани в къщите си. Прочутата красавица на френския двор Диана дьо Поатие според тогавашните хроникьори се къпела всеки ден с голямо удоволствие и се калявала със студена вода. Често била изобразявана от придворните художници като седяща във вана или излизаща от банята си.
По време на владичеството на Людвик ХІV във Версай били построени около сто бани, а неговата собствена била с басейн от великолепен розов мрамор. За Людвик ХV хроникьорите споменават, че имал две бани: едната от бял мрамор, а втората облицована с дърво и украсена с прекрасни рисунки. Мария-Антоанета също се къпела всеки ден и в нейната баня имало не само вана, но и бели стенни шкафове, както и малко огнище. Някои аристократи пък, които не обичали водата, прибягвали до помощта на парфюмите, за да прикрият несистемното къпане. Въпрос на избор.
През ХІХ век сапунената индустрия е в небивал разцвет. Произвеждали се сапуни с най-разнообразни есенции от роза, ванилия, лимон, теменуга, магнолия и др. Обществените и личните бани в Европа нарастват неимоверно. Първият закон, отнасящ се до обществената хигиена, датира от 1848 г. и е приет във Великобритания. Две години по-късно подобен влиза в сила във Франция.
Не липсват традиции и в нашата страна. В древните провинции Тракия и Мизия (сега в територията на България) римляните строили своите прочути бани в близост до минерални и лековити извори, използвани преди това от траките. Римляните употребявали топлата вода както за къпане, така и за отопление на сградите. При археологически разкопки римски минерални бани са разкрити в Пауталия (Кюстендил), Диоклетианопол (Хисар), днешните Хасковски и Старозагорски минерални бани и др.
За съжаление в София сега няма нито една действаща обществена баня при наличието на толкова много в близкото минало. При това с изключително лековити минерални води, помагащи за различни заболявания. Великолепната Централна баня е превърната в музей, като че ли за тази цел няма други подходящи сгради. Баня "Мадара" е щаб на охранителна фирма, а женското й крило е луксозна кръчма. Баня "Гео Милев" е префасонирана в лъскав фитнес, а от старите софийски бани "Три кладенци", "Лозенец", "Банишора", "Красна поляна", "Чайка" и "Надежда" няма и помен. Лечебните води на запустелите и неработещи минерални бани "Овча купел", "Княжево", "Горна баня" се изливат в канализацията за потрес на всички столичани, ползвали преди години услугите им.
Изредилите се градоначалници на столицата изглежда не могат да разберат, че няколко обществени бани на територията на София ще са от голяма полза. Подобни хигиенни съоръжения само ще възстановят и укрепят чувството за чистота, удобство и здраве на софиянци...




Текстове под снимките:

Един от най-ценните паметници на културата във Варна - Римските терми


Превърната в музей, Централната софийска баня и днес очарова с красотата си

Пандемията е засегнала финансово 63% от ИТ фирмите

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 129

Центърът на София близо два месеца без топла вода

автор:Дума

visibility 287

/ брой: 129

Две трети от българите свиват харчовете

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 129

Гърция се готви отново да затегне мерките

автор:Дума

visibility 119

Москва отвaря училищата отново

автор:Дума

visibility 98

САЩ официално напуснаха СЗО

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 129

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 56

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 48

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 586

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ